Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Анне и Фам пристигнаха точно навреме. Макар този банкет да беше малък, домакините бяха уточнили, че облеклото трябва да бъде официално. Те се издигнаха нагоре, етаж подир етаж, като ту тук, ту там докосваха стъпалата, за да се насочат към кръглата маса най-горе. Домакините вече бяха там — Триксия и Вики, Киви и Езр, както и всички други гости — и жители на Арахна, и човеци. Анне и Фам пристигнаха последни — гостите, с които се сбогуваха.

След като се настаниха, откъм основата на могилата заприиждаха прислужници-Паяци, понесли блюда с паешка и човешка храна. Двете раси можеха да се хранят заедно, макар всяка да намираше храната на другата за гротескна.

Изядоха предястията в традиционното за Паяците мълчание. После Триксия Бонзол стана от мястото си сред Паяците и произнесе предварително подготвена реч, също така величествена, както и при изпращането на Джирлиб. Фам изстена наум. Освен Белга Ъндървил всички тук бяха близки приятели. Знаеше, че и на тях им е толкова до официалности, колкото и на него. И все пак поводът беше тъжен и като че изискваше нещо повече от обикновено сбогуване. Огледа се крадешком около масата. Толкова сериозни бяха човеците в официалното си облекло, чиито модели бяха поне отпреди хиляда години. Но като че нямаха намерение да спазват дипломатическите условности. Ъндървил вероятно беше най-обидчивата тук, но дори и тя не обичаше много-много официалностите. Ако сега някой не вземеше думата, можеха да изкарат и целия прием, без да си говорят.

И затова когато Триксия свърши и седна, Фам лекичко изля половин литър вино във въздуха над масата. Тъмночервената течност се развълнува — неловко разливане, което би станало и още по-неловко, в зависимост от това върху кого ще се разплиска. Фам бучна пръст в бълбукащата течност и го размаха небрежно. Мехурът се разтегна и се оплете от собственото си повърхностно напрежение. Определено успя да привлече вниманието им — на Паяците даже още повече, отколкото на човеците. Той махна на един прислужник и онзи се приближи с вакуумна салфетка в ръка. После се ухили на публиката.

— Хитър номер, а?

Киви се наведе напред и го погледна.

— По-хитър ще е, ако успееш да го приземиш, без да изцапаш — тя също се усмихваше. — Аз ли да не знам! И дъщеря ми си играе с храната.

— Да. Добре де, ще го запазя цял доколкото мога. — Ръката му отново превърна въртящата се плитка в развълнувано кълбо. Още не си беше оцапал дори дантелените маншети. Киви го наблюдаваше с напрегнат професионален интерес. Същите номера тя някога правеше със скали, тежащи милиарди тонове. Фам изобщо не се съмняваше, че малката Кира Вин-Лизолет си играе с храната — Киви дори най-вероятно насърчаваше дяволчето да го прави.

Остави червения мехур да плава над стола му и махна на прислужника да донесе следващото ястие.

— По-късно ще ти покажа някои фокуси — ще видиш ти!

Виктъри Лайтхил се надигна на стойката си. Ръцете, с които се хранеше, преобразиха гласа й в тъжно цвъртене.

— Фокуси… дълго тъжно липсва… дрексип. — Поне на Фам му се стори, че каза това. Макар и след толкова време — и с преобразувателя, който пригаждаше фонемите към слуха — Паешкият език продължаваше да го затруднява повече от всеки познат човешки език. Триксия, която седеше до Лайтхил, се усмихна и преведе:

— Твоите фокуси ще ни липсват, магьоснико. — В гласа й се долавяше същата тъга, която той разпозна и в паешките звуци. По дяволите. Все едно сме на погребение.

Затова Фам се усмихна лъчезарно и се престори, че не е схванал смисъла.

— Да. След по-малко от мегасекунда двамата с Анне заминаваме. — Заедно с още хиляда души: Новородени, бивши Фокусирани и дори неколцина Чуенг Хо. Три звездни кораба с хиляда души екипаж. — Когато се върнем, може би ще са изминали два века. Но хей! Чуенг Хо са свикнали и на по-дълги раздели. Знам, че във вашите докове се строят кораби — той махна към трепкащите светлини в небесната далечина зад Виктъри Лайтхил. — Мнозина от вас също ще летят сред звездите. Много е вероятно някои от нас отново да се срещнат — тогава ще имаме да си разказваме нови истории, както винаги е било с Чуенг Хо и обитателите на звездните светове.

Езр Вин кимаше.

— Да, ще има и бъдещи срещи, макар и да не знаем как и къде. Но за мнозина от нас тази среща ще е последна. — Езр не смееше да го погледне в очите. В дъното на душата си дори Езр се съмнява. А беше дал половината си печалба от мисията на Фам и Анне, за да им помогне да се подготвят.