Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Не е самоубийство, госпожо генерал. Ние разполагаме със специални предимства и двамата с Фам знаем как да ги използваме. — Тя постави дланта си върху тази на Фам. — Наела съм един от малцината командири в човешката история, който е успявал в такива начинания.

Да, на Стрентман ситуацията беше подобна, Бог да ми е на помощ. Известно време никой не промълви и дума. Виненият мехур се беше издигнал нагоре. Фам забоде пръста си в центъра му на въртене и леко го приплъзна обратно пред себе си.

— Разполагаме с предимства, много по-конкретни от безстрашното ми предводителство. Анне познава вътрешното устройство на системата почти толкова добре, колкото и Пастирите. — А тяхната малка флотилия ще бъде оборудвана с хардуер-изненада, първите продукти на технологичното сътрудничество между човеците и паяците. Но не в това беше най-голямата сила на флотата. Екипажите на техните три кораба се състояха предимно от бивши фокусирани, които познаваха механизмите на автоматиката на Новородените и искаха да свалят тиранията също толкова силно, колкото и Анне. Имаше дори и неколцина от първите дефокусирани Новородени. Докато говореше, Фам забеляза, че Джау Ксин го гледа напрегнато, а Рита Лиао на свой ред наблюдава мъжа си. И те биха дошли, ако не бяха трите им деца. И дори и сега имаше шанс. Фам все още разполагаше с четири дни, за да ги убеди. Ксин беше служил като Главен пилот при чичото на Нау преди пътешествието до Арахна. А последните новини от Балакреа бяха, че кликата на Нау отново е на върха.

Докато описваше плановете, Фам оглеждаше лицата. Езр и Киви, Триксия и Виктъри, разбира се, Джау и Рита. Те всъщност не смятат, че са на погребение. Разбират, че шансовете ни са добри, но се тревожат за нас.

— Изучаваме и записите на Нау и излъчванията, които сме получили и продължаваме да получаваме от Балакреа. Подлъгахме ги да мислят, че Новородените са победили тук. Планираме да успеем да се внедрим в тяхната система преди да са разбрали, че не сме дружелюбно настроени. Ние знаем много за вътрешните фракции в тяхното висше общество. Общо взето… — общо взето, май не биваше да се захваща с това. Но Анне беше права за Фокуса и го искаше повече от всичко на света. А за след това той си имаше свой собствен велик проект и привличането на Анне за него си струваше рисковете. — Общо взето, имаме шанс. Ще бъде хазартно начинание, авантюра. Исках да нарека флагманския ни кораб „Дивата гъска“ , но Анне не ми позволи.

— Ха! — възкликна Анне. — Според мен „Награда за новородените“ е много по-подходящо име. Като победим, тогава го прекръсти на „Дивата гъска“ !

Вече сервираха първото основно ястие и на Фам не му се удаде да й отговори. Вместо това той демонстрира на останалите как можеш да напъхаш половин литър вино обратно в колбата, без да пролееш и капчица. Усмихна се на себе си. Дори и другите Чуенг Хо не бяха виждали подобно нещо. Това беше само едно от предимствата да си пътувал много.

Банкетът продължи доста Ксек. Имаха време да разговарят за много неща, да си спомнят къде са били и за приятелите, загинали, за да е възможно настоящето. Но най-голямата изненада дойде чак накрая, когато Анне изтъкна нещо, за което не се беше досетил никой от Паяците, дори и Виктъри Лайтхил.

По време на вечерята Анне се поотпусна. Фам знаеше, че събраните на едно място хора все още я изнервят. Тя можеше да играе почти всякакви роли, но притежаваше вътрешна плахост, която невинаги проличаваше, освен когато беше откровена.

Беше се научила да се доверява на тези хора — докато темата на разговора засягаше какво може да направи с Новородените, тя съвсем истински се забавляваше. А Анне Рейнолт все още притежаваше много качества, от които нейните приятели имаха нужда. Тя разбираше бившите фокусирани по-добре от всеки друг. Фам я слушаше как бъбри с Триксия Бонзол и Виктъри Лайтхил и им предлага начини да обогатят преводаческите услуги. От първия миг, в който те видях, за мен ти беше нещо уникално. Огненочервената коса, бледата, почти розова кожа. Такъв контраст със собствената му черна коса и мургав тен. В този край на Обитаваното от хора космическо пространство нейният външен вид наистина беше рядкост. Но после той научи и какво се крие зад тази външност — умът, храбростта… Да я последва до Балакреа щеше да си струва, дори и ако не кроеше планове за по-нататък.

Донесоха и питиетата след десерта. Еквивалентът на Паяците бяха малки черни топчета, които те пробиваха, изсмукваха и изплюваха в натруфени плювалници.