Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Седем години по-късно…

Светът на Паяците си имаше луна — диамантената скала на L1 беше прикрепена на синхронна орбита около географската дължина Принстън. Според критериите на повечето обитаеми светове тази луна беше направо жалка — едва се виждаше от земята. На четирийсет хиляди километра разстояние канарата от лед и диаманти блещукаше мъждиво в светлината на звездите и на слънцето. И все пак напомняше на половината свят, че вселената не е онова, което са си мислели.

Напред и назад от канарата се простираше наниз от мънички звездички-мъниста, които с всяка година ставаха все по-ярки: лагерите и фабриките на Паяците. В началото те бяха най-примитивните конструкции, летели някога в космоса — евтини, прекалено големи и прекалено населени, носещи се на крила от каворит. Но Паяците се учеха бързо и добре…

В Големия лагер на Арахна и преди бяха провеждани държавни приеми. За отпътуването на флотата към Триланд самият крал беше долетял на орбита. Флотата се състоеше от четири кораба, подновени от капиталната индустрия на неговата империя и на целия свят. И с нея пътуваха не само Чуенг Хо, жители на Триланд и Новородени. На борда имаше и двеста Паяка, предвождани от Джирлиб Лайтхил и Рачнер Тракт. Те за първи път използваха подобрените рам-двигатели и апаратурата за летаргичен сън. Още по-важно, у тях бяха ключовете към шифрованите знания, излъчени на светлинни години разстояние към Триланд и Канбера.

Почти десет хиляди паяка се бяха издигнали в космоса по случай това заминаване — Кралят летеше с един от първите фериботи — притежание на цяла Арахна, и този „прием“ се проточи повече от 300 Ксек. Оттогава насам близкото космическо пространство около Арахна беше населено повече с паяци, отколкото с хора.

Според Фам Нувен така е редно и да бъде. Цивилизациите на Клиентите трябва да доминират в територията около техните планети. По дяволите, за Чуенг Хо това беше най-важната функция на местните — да строят докове, където корабите да могат да бъдат ремонтирани и подновявани, да предоставят пазари, които превръщаха преодоляването на междузвездни разстояния в доходоносно занимание.

За това второ заминаване Големият лагер беше почти толкова претъпкан, колкото и за Сбогуването със заминаващите на Триланд, но самият прием беше много по-малък — за десет-петнайсет души. Фам знаеше, че Езр, Киви, Триксия и Вики бяха уредили приемът да се проведе в достатъчно тесен кръг, че хората да могат да разговарят и да се изслушват. Може би за последен път толкова много от оцелелите играчи се събираха на едно място.

Балната зала на Големия лагер на Арахна беше нещо ново във вселената. Паяците летяха в космоса само от 200 Мсек, които се равняваха едва на седем техни години. Балната зала беше първият им опит за великолепие в безтегловност. Не можеха да се мерят с биоинженерството на парковете на Чуенг Хо. Всъщност повечето Паяци все още не бяха осъзнали, че за звездните пътешественици живият парк е най-великият символ на власт и умения в космоса. Вместо това дизайнерите на Краля бяха заели от Чуенг Хо неорганичните конструкции и се бяха опитали да адаптират собствените си архитектурни традиции към безтегловността. Без съмнение след още някой и друг век щяха да се смеят на това си постижение. Или пък може би грешките ще се превърнат в част от традицията.

Външната стена представляваше мозайка от стотици прозрачни плочки, вградени в титаниева решетка. Някои бяха от диамант, други — от кварц, а трети — почти матови за зрението на Фам. Паяците все още предпочитаха директния изглед. Видеотапетите и човешките мониторни технологии изобщо не можеха да удовлетворят обхвата на тяхното зрение. Полихедралната повърхност се издуваше навън и образуваше мехур с диаметър петдесет метра. В основата му проектантите на Паяците бяха вградили терасирана могила, която се издигаше към масите горе. Наклонът й беше плавен според критериите на Арахна, с широки, просторни стълбища. За човешките очи могилата изглеждаше като остра, стръмна канара, а стъпалата представляваха странни, тесни первази. Но цялостният ефект и за човеци, и за Паяци беше в това, че на която и маса да седнеш, виждаш половината небе. Големият лагер представляваше продълговата конструкция, стабилизирана за приливите, като балната зала беше откъм края, насочен към планетата. За наблюдателя, гледащ право нагоре, светът на Паяците изпълваше по-голямата част от гледката. Отстрани диамантената скала и човешките убежища представляваха подреден хаос, който с всяка година растеше на дължина. В другата посока се виждаха Кралските докове. От това разстояние те изглеждаха като с нищо незабележително струпване на светлини, които сегиз-тогиз примигваха ситно. Паяците строяха инструментите за построяване на инструменти. След още някоя година щяха да изградят гръбнака на първия си космически кораб.