Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Той си е такъв — рече Виктъри. — Току-що бе изгубил мама. Току-що бяха помели Нишнимор, Джейберт и контраразузнаването точно под него.

В дъното на визьора си Триксия забеляза как предните ръце на Вики потръпват. Това съответстваше на присвитите устни на човек, изпитващ болка. В годините, докато беше фокусирана, тя винаги си представяше как им говори очи в очи, на еднакво равнище. В безтегловност положението беше горе-долу такова. Но на земята… ами, човешките тела се изпъваха нагоре, а тези на Паяците се сплескваха. Ако нямаше долен визьор, щеше да пропуска „израженията на лицето“ — и, още по-зле, можеше да стъпче най-добрите си приятели.

— Благодаря, че дойде с мен, Триксия. — Ключовете в езика-посредник сочеха, че гласът на Вики трепери. — Била съм тук, в Далечния юг и преди — официално, с братята и сестрите ми. Обещахме си за известно време да го оставим на мира, но… не мога… и не мога да посрещна това сама.

Триксия размаха ръка в жеста, който означаваше успокоение и разбиране.

— Исках да дойда тук още откакто излязох от Фокус. Най-сетне се чувствам личност, а като съм с теб, все едно имам семейство.

Една от свободните ръце на Вики се пресегна и потърка лакътя на Триксия.

— За мен ти винаги си била личност. Спомням си, когато Гокна загина и Генералът ни разказа за вас. Татко ни показа записите — още от първия път, когато си се свързала с него. Тогава той все още си мислеше, че вие, преводачите, сте някакъв вид изкуствен интелект. Но на мен ми се струваше, че си личност, а и си личеше, че татко много те харесва.

Триксия направи жеста за усмивка.

— Милият Шерк беше толкова убеден в съществуването на невъзможни неща като изкуствения интелект. За мен Фокусът винаги е приличал на сън. Моята мисия беше да разбирам идеално вас, Паяците, а емоциите просто си вървяха с нея. Такъв страничен ефект Томас Нау изобщо не беше очаквал. — Себеосъзнаването като Паяк стана бавно, все по-силно с напредването в езика. Радиодебатът беше повратната точка — когато Триксия, Зинмин Брут и останалите се преобразиха в действителност и взеха страна в усъвършенстването на техния занаят. Толкова съжалявам, Ксопи. Ние бяхме фокусирани — и изведнъж ти се оказа врагът. Когато проверихме твоите МРИ-кодове, всъщност не разбрахме как сме те убили. На всеки от нас можеше да се случи да превежда Педуре, всеки можеше да се окаже на мястото ти. И тогава Триксия за първи път използва комуникационните канали и така се разкри пред Шерканер Ъндърхил.

Сега гладката скала беше напукана, издигаше се и се врязваше в склона. Там имаше снежни петна и цепнатини, засенчени от слънчевата и звездна светлина. Виктъри и Триксия изпълзяха по скалите в подножието на хълма и се вгледаха в сенките. Това не беше сериозно издирване — по-скоро акт на почит. Въздушните и орбитални служби бяха приключили издирването преди много дни.

— Мислиш ли… мислиш ли, че някога ще го намерим, Виктъри? — през повечето й години във Фокус Шерканер Ъндърхил беше центърът на вселената за Триксия Бонзол. Едва забелязваше стотиците предани посещения на Анне Рейнолт и на Езр, но Шерканер Ъндърхил беше истински. Спомняше си стария паяк, който имаше нужда от дървеница-водач, за да не обикаля в кръгове. Колко ли далече бе отишъл?

Виктъри се умълча. Беше се изкачила няколко метра по-нагоре по склона и ровичкаше под една издатина. Като всички от нейната раса, и тя беше по-добра от човеците в скалното катерене.

— Рано или късно, да. Знаем, че не е на повърхността. Може би… Според мен Мобиай е извадил късмет и е намерил дупка, по-дълбока от няколко метра. Но дори и това не става за убежище. Тялото на татко щеше бързо да изсъхне до смърт. — Тя се измъкна изпод скалата. — Странна работа. Когато Планът се разпадаше, си мислех, че сме загубили мама, а татко можем да спасим. Но сега… Знаеш ли, че човеците току-що направиха нови сонограми от дъното на Далечния юг? Бомбите на Сродниците са разрушили Парламента и най-горните пластове. Под тях има милиони тонове раздробени скали — но има и открито пространство, останките от суперубежището на южаните. Ако мама и Хрунк са успели да стигнат живи в някоя от тези…

Триксия се намръщи — беше видяла новината.

— Но докладът твърди, че да се копае е твърде опасно, че така просто ще се разрушат отворените пространства. — А когато Новото слънце изгрее, тези милиони тонове скала без съмнение ще се срутят върху убежището.

— Да, но ние имаме време да планираме всичко. Ще подобрим човешките екскавационни технологии. Може би ще можем да влезем там от много по-далеч, да прокопаем тунели на много голяма дълбочина, като поддържаме равновесието с каворит. Някой ден, преди Новото слънце да изгрее, ще разберем какво има в тези суперубежища. И ако мама и Хрунк са там долу, ще ги спасим.