Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Значи тъй като те искат да останат роби, ги оставяме роби?

— Не! Но фокусираният все пак е човешко същество, не много различен от някои редки типове, които винаги са съществували. Щом могат да живеят самостоятелно, щом могат да изразяват желанията си — на този етап трябва да се вслушаш… Допреди около половин ден си мислехме, че с Триксия Бонзол всичко ще е наред. Анне успя да спре вируса, за да не превземе нейния мозък. Тя нямаше да бъде сред психопатите или сред вегетиращите. Беше свободна от фиксацията за вярност към Новородените. С нея можеше да се разговаря, да бъде оценявана, утешавана. Но тя абсолютно отказва да се засягат по-дълбоките структури. Разбирането на Паяците е в центъра на живота й и тя иска това да остане така.

Известно време седяха мълчаливо. Най-ужасното беше, че Фам можеше и да не лъже. Може би дори не търсеше рационални обяснения. Може би просто разговаряха за една от трагедиите на живота. В такъв случай Езр щеше да страда от злодеянията на Томас Нау до края на живота си. Господи, колко е тежко! И макар и кабинетът на Рейнолт да бе ярко осветен, той му напомняше за онзи мрачен момент в парка, точно след като убиха Джими. И Фам беше там и даваше утеха, която Езр не разбираше. Избърса лице с опакото на ръката си.

— Добре. Значи Триксия е свободна. Значи е също така свободна да се променя в бъдеще.

— Да, разбира се. Човешката природа винаги ще бъде непостижима за анализа.

— Чаках я цял живот. Независимо колко дълго — аз ще я чакам.

Фам въздъхна.

— Тъкмо това се боя, че ще направиш.

— Ъ?

— Ти си един от най-преданите бойци, които съм срещал. И имаш талант за хората. Най-вече ти беше този, който поддържаше Чуенг Хо срещу разбойничествата на Нау.

— Не! Не можех да се меря с него. Аз само гризках по краищата, опитвах се да направя положението по-малко адско. А все пак убиваха хора заради това. Нямах гръбнак, нито организаторски способности — бях само един идиот, който Нау използваше, за да държи по-лесно хората в пътя.

Фам клатеше глава.

— Ти беше единственият, на когото се доверих за заговора, Езр. — Той млъкна рязко и се усмихна. — Разбира се, отчасти и заради това, че ти единствен имаше достатъчно ум да схванеш кой съм всъщност. Ти не се огъна и не се пречупи. Дори се дърпаше от веригата ми… Знаеш колко съм стар.

Езр го погледна.

— Разбира се.

— Много луди глави съм виждал — Фам се ухили до уши. — Ние със Сура основахме много от Великите Фамилии в тази част на обитаемото от Чуенг Хо пространство. Но ти си на ниво, Езр Вин. Гордея се, че сме роднини.

— Хммм — Езр всъщност не смяташе, че Фам би го лъгал за такива неща, онова, което казваше, беше просто твърде… екстравагантно… че да бъде истина.

Но другият не беше свършил.

— Твоите добродетели обаче си имат и лоша страна. Ти прояви търпение да играеш една роля стотици Мсек. Не изневеряваше на целите си, когато мнозина други започваха нов живот от самото начало. Сега ми разправяш, че си щял да чакаш Триксия, колкото и дълго да продължи това И аз вярвам, че ти наистина би чакал… завинаги. Езр, замислял ли си се, че за да станеш фокусиран, невинаги е нужен вирусът на „гнилия мозък“? Някои хора съвсем сами се фиксират. Аз ли да не знам! Тяхната воля е толкова силна — или пък начинът на мислене толкова неизменяем — че могат да изключат за всичко извън основната им фиксация. Тъкмо от това имаше нужда ти през годините под игото на Нау и Брюхел. Тъкмо то те спаси и ти помогна да крепиш и останалите Чуенг Хо. Но я си помисли сега — разбери какъв е проблемът. Не похабявай живота си.

Езр преглътна. Спомни си твърденията на Новородените, че обществото винаги е зависело от хора, които „нямат собствен живот“. Но…

— Триксия Бонзол е цел, която си заслужава, Фам.

— Съгласен съм. Но ти говориш за твърде висока цена — да чакаш цял живот нещо, което може и никога да не се случи. — Той млъкна и килна глава на една страна. — Направо е срамота, че не си фокусиран с вируса на Новородените — тогава по-лесно щяхме да те оправим! Триксия ти е такава фиксидея, че не виждаш какво става около тебе, не можеш да видиш, че нараняваш хора, нито пък онази, която би могла да те обича.

— Ъъ… Коя?

— Я се замисли, Езр. Кой проектира системата за стабилност на диамантените скали? Кой убеди Нау да поотпусне примката? Кой направи така, че да е възможно съществуването на пивницата на Бени и фермите на Гонле? И то въпреки постоянните прочиствания на мозъка? Кой ти отърва задника, когато най-накрая стана напечено?