Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Фам вдигна тост за успех в начинанията и на двете групи, и за срещата, определена за след два века.

Езр Вин се наведе зад Киви и го погледна.

— А след като се срещнем отново? След като освободите Балакреа и Френк? Тогава какво? Кога най-сетне ще ни го кажеш?

Анне се усмихна на Фам.

— Да, разкажи им за твоето преследване на дивата гъска.

— Хмммм. — Неловкостта на Фам не беше изцяло престорена. Никой не знаеше за това освен Анне. Може би защото този план бе грандиозен дори и в сравнение с предишните му грандиозни планове.

— Добре. Знаете защо дойдохме на Арахна — заради тайната на Изчезващата звезда и наличието на разумен живот. Прекарахме четирийсет години под ботуша на Томас Нау, ала научихме невероятни неща.

— Така е — потвърди Езр. — Никога човечеството не е намирало толкова много и разнообразни чудеса на едно място.

— Ние, хората, си въобразявахме, че знаем кое е възможно и кое — не. Само неколцина откачалки все още мислеха другояче — главно астрономи, наблюдаващи далечни загадки. Е, Изчезващата беше първата от тях, която видяхме отблизо. И вижте какво намерихме тук — звездна физика, която все още не разбираме добре; каворитът, който разбираме още по-малко…

Фам прекъсна речта си — беше забелязал погледа на Киви. Тя си спомняше нещо от кошмара. Отклони очи, но Фам не продължи, и след малко тя заговори с много тих глас:

— Томас Нау говореше така. Той беше злодей, но… — Но злодеите, най-опасните злодеи, често имат много умни идеи. Тя преглътна и продължи по-уверено. — Спомням си как Фокусираните провеждаха ДНК-анализ на океанския лед, който донесохме. Разнообразието беше по-голямо, отколкото на хиляда планети. Анализаторите мислеха, че причината е разнообразието на екологичните ниши на Арахна. Томас… Томас смяташе, че то е толкова голямо, защото някога Арахна е била кръстопът.

Езр пое ръката на Киви.

— Не само Томас Нау смяташе така. Всички ние се чудехме. Тук има твърде много кристален въглерод — диамантените форами, диамантената скала. Нечии компютри? Но форамите са твърде малки, а нашите планини на L1 — твърде големи… а сега те са само мъртви камъни.

Джау Ксин се обади отсреща:

— Може би не съвсем. Каворитът съществува.

Белга Ъндървил проскърца нещо — сякаш не беше особено впечатлена. Виктъри се разсмя. След миг Зинмин преведе:

— Значи Изопаченията на Келм намериха нов привърженик — само дето този път нашият свят стана сметище, а ние, Паяците, сме еволюирали от Божиите паразити. Ако това е вярно, къде е останалата част от суперимперията?

— Аз… не знам. Спомнете си, това е било преди петстотин-хиляда милиона години. Може би е избухнала война. Едно от най-лесните обяснения за вашата слънчева система е, че е била военна зона, чието слънце е било унищожено, а всички планети без една — изпарени. А единствената оцеляла е била закриляна от някаква велика магия. Или империята е прераснала в нещо друго, или пък ни оставя да се развиваме със собствено темпо. — Някои от възможностите звучаха много глупаво, когато ги произнасяше на глас. Ръцете, с които се хранеше Ъндървил се разпериха в жест, в който Фам разпозна усмивка на съмнение.

— Говориш съвсем като Келм. Но, виждаш ли, теорията ти „обяснява“ какво ли не, но не ни помага с нищо, а и няма как да бъде проверена.

Гонле Фонг замахна рязко във въздуха с ръка — несъзнателно усвоен паешки жест.

— Защо ни е да спорим? Арахна е място, където всички Изгубени илюзии са се сбъднали. Прекрасно. Това е просто, обединяващо заключение. В същото време ние живеем тук и сега, няколкостотин светлинни години, хиляда години. Каквото и да е обяснението, предстои ни цял живот да печелим само от играта с онова, което виждаме сега на Арахна!

Фам кимна учтиво.

— Да. Истинска Чуенг Хо позиция. Но, Гонле, аз съм роден в цивилизация на замъци и оръдия. Дълго живях — не броим летаргичния сън — и много съм видял. От времето на Зората на цивилизацията ние, човеците, сме научавали тук едно, там друго — но най-вече сме се учили докъде се простират границите. Планетарните цивилизации преживяват възход и падение. В разцвета си те са прекрасни, но после пада мрак. Замъци, оръдия и още по-лоши неща. Но дори и ние, Чуенг Хо, оцеляваме и преуспяваме, но сме открили граници, към които можем само плахо да се приближим — като скоростта на светлината например. Аз се разбих в тези граници при Зева Бризго. Когато научих за Фокуса, реших, че може би той е начинът да сложим край на мрака между цивилизациите. Грешах. — Той погледна Анне в очите. — Затова се отказах от мечтата си — мечтата на целия ми живот… и после се огледах. Тук, на Арахна, ние най-сетне намерихме нещо, надхвърлящо нашите граници. Нещо съвсем дребно, останки от бляскаво величие. Гонле, съществуват хоризонти на планиране и хоризонти на планиране… Езр ме попита какво смятам да правя, след като свалим новородените от власт и всички ние се срещнем отново. Е, ето какво: отивам там, откъдето е дошла Арахна.