Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Извинявай — смънка той и тя чу оковите да падат. Но сега това вече нямаше значение. Тя се сви на топка — едва усещаше как той се мъчи да успокои. Той й говореше прости неща и ги повтаряше отново и отново по различни начини.

— Вече всичко е наред, Анне. Томас Нау е мъртъв. Мъртъв е от четири дни. Ти си свободна. Всички сме свободни…

След малко млъкна — единствено докосването на ръката му до раменете й свидетелстваше за присъствието му. Разкъсващите й ридания утихнаха. Вече нямаше ужас. Най-лошото се беше случило, отново и отново, и онова, което оставаше, беше мъртво и празно.

Мина време.

Усети как тялото й бавно се отпуска и разгъва. Принуди се да отвори здраво стиснатите си очи, принуди се да се обърне с лице към Фам. Лицето я болеше от плач, но сега й се искаше да я боли милион пъти по-силно.

— Ти… Проклет да си, че ме върна. Сега ме остави да умра.

Фам я гледаше мълчаливо, с широко отворени, загрижени очи. Вече не фучеше — а и тя винаги бе усещала, че това е маска. Вместо това — интелигентност… благоговение? Не, не можеше да бъде. Той се пресегна и върна белите съсънки обратно в скута й. Проклетите цветя бяха топли и пухкави. Красиви. Той като че се замисли над искането й, но после поклати глава.

— Не можеш да си отидеш сега, Анне. Тук са останали повече от две хиляди фокусирани. Ти можеш да ги освободиш, Анне — той посочи апаратурата за фокусиране зад главата й. — Имам чувството, че когато Ал Хом е работил върху теб, е играл на рулетка.

Аз мога да ги освободя. Мисълта беше първото облекчение за всички тези години от онази утрин в планините. Сигурно изражението я беше издало, защото на устните на Фам се появи обнадеждена усмивка. Анне усети как очите й се присвиват. Знаеше за Фокуса толкова много, колкото и всеки жител на Балакреа. Знаеше всичките номера за рефокусиране, за пренасочване на верността.

— Фам Тринли… Фам. Който и да си… От много години те наблюдавам. Почти от самото начало си мислех, че работиш срещу Томас. Но виждах и колко много ти харесва идеята за Фокуса. Ти жадуваше за тази власт, нали?

Усмивката изчезна от лицето му. Той бавно кимна.

— Виждах… Виждах, че тя може да ми даде онова, за което се борих цял живот. Но в крайна сметка прозрях, че цената е твърде висока. — Той сви рамене и сведе поглед, като че беше засрамен.

Анне се вгледа в това лице — мислеше. Някога дори и Томас Нау не можеше да я заблуди. Когато беше Фокусирана, ръбовете на съзнанието й бяха остри като бръснач — объркаността и желанията не й пречеха. Но това, че знаеше какви са истинските намерения на Томас Нау, не й беше от полза повече, отколкото на една брадва, която знае, че е предназначена да убива. Сега не беше сигурна. Този човек можеше и да лъже, но онова, което искаше от нея, беше същото, което тя копнееше да стори повече от всичко на света. А после, когато изкупеше вината си с всичко, на което беше способна, можеше да умре. Тя също сви рамене в отговор.

— Томас Нау ви е излъгал за дефокусирането.

— За много неща ни е лъгал.

— Мога да се справя по-добре от Тръд Силипан и Бил Фуонг, но все пак ще има и провали. — Най-големият ужас от всички: ще има хора, които ще я проклинат, задето ги е дефокусирала.

Фам се пресегна над цветята и хвана ръката й.

— Добре. Но ти ще направиш всичко, което е по силите ти.

Тя погледна ръката му. От драскотината, която му беше нанесла, продължаваше да блика кръв. Мъжът по някакъв начин лъжеше, но ако я оставеше да дефокусира останалите…_ Включи се в играта._

— Значи сега ти командваш?

Фам се изкиска.

— Имам някакъв авторитет. Някои Паяци имат по-голям. Сложно е, още всичко е в хаос. Преди четиристотин Ксек Томас Нау все още командваше. — Усмивката му грейна от ентусиазъм. — Но след сто-двеста Мсек според мен ще станеш свидетел на възраждане. Нашите кораби ще бъдат ремонтирани. По дяволите, може и нови да получим. Никога не съм срещал подобна възможност.

Играй играта.

— И какво искаш от мен? Колко време ще мине, докато ме рефокусират и се превърна в твое оръдие?

— Аз… аз искам само да бъдеш свободна, Анне — той извърна поглед. — Знам каква си била преди, Анне. Знам какво си направила на Френк и как са те пленили накрая. Напомняш ми за една жена, която познавах като малък. Тя като теб се изправяше срещу невъзможни шансове и също я смазаха. — Лицето му се поизвърна към нея. — Имаше моменти, когато се страхувах от тебе повече, отколкото от Томас Нау. Но откакто разбрах, че ти си Френкската Орка, се молех някога отново да станеш ти.