Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Транспортираха ги до Арахна в много скромен летателен апарат — катерът на Джау със специален софтуер, преработен за целта от Киви. Човечеството притежаваше високо положение и остатъци от висши технологии — и твърде малко, що се отнася до материални ресурси или автоматика. След като дефокусираха „умните глави“, софтуерът на Новородените се превърна в безполезен боклук — а щеше да мине доста време, докато автоматиката на Чуенг Хо бъде адаптирана към хибридната сбирщина, останала на L1. Бяха в капана на почти празна слънчева система, единствено с индустриалната екология на Арахна. Можеха да хвърлят камъни на планетата или дори няколко бомби, но на човечеството тепърва му никнеха зъбките. И Паяците бяха безсилни, но това щеше да се промени. Сега те знаеха за нашествениците. Знаеха също и какво може да се направи с технологията. Бяха оставили непокътнати големи части от „Невидимата ръка“. След време, скоро, Паяците щяха да се разгърнат с пълна сила в космоса. Фам смяташе, че разполагат с може би година, за да обърнат нещата, да установят някаква основа за доверие. Киви каза, че ако тя била паяк, можела да се справи за далеч по-малко от година.

Осовият коридор на убежището беше пълен от край до край, когато Езр и Зинмин влязоха в шлюза на таксито. Почти всички нефокусирани на L1 се намираха тук.

Фам и Анне бяха тук. Плуваха един до друг — двойка, която Езр Вин никога не би си представил през изминалите години.

— Започнахме подготовката за дефокусирането — уведоми го Анне. Нямаше нужда да му казва за кого говори. — Ще направим всичко възможно, Езр.

Киви му пожела късмет — сериозна, каквато никога досега не я беше виждал. Отначало изглеждаше несигурна, после рязко му стисна ръката — друго нещо, което никога не беше правила.

— Върни се жив и здрав, Езр.

Рита Лиао бе успяла някак да застане пред капака и да препречи пътя му. Езр протегна ръка да я успокои.

— Ще доведа Джау, Рита. — Ще направя, каквото мога , беше мисълта му, но нямаше куража да прояви съмненията си.

Очите на Рита бяха кървясали. Изглеждаше още по-отнесена, отколкото когато разговаряха преди няколко Ксек.

— Знам, Езр, знам. Паяците са добри хора. Те знаят, че Джау не е искал да им причини вреда. — Беше прекарала голяма част от живота си, влюбена в живота на Арахна, но вярата й в преводите като че се изплъзваше. — Но, но ако не ти позволят да го вземеш… моля те, дай му… — тя бутна в ръката му прозрачна кутийка. Имаше ключ-отпечатък, вероятно настроен на Джау Ксин. Вътре видя скъпоценен камък — „спомен“. Тя се изтръгна и се стопи в тълпата.

До Териториалното командване оставаха 200 Ксек път. На земята Паяците ги закараха по онзи дълъг път през долината. Странни спомени плуваха в ума на Езр. Много от сградите бяха нови, но… Аз бях тук преди всичко това да започне. Тогава им изглеждаше толкова непознаваемо. Сега върху всичко лъщеше повърхностният блясък на информацията. Зинмин Брут скачаше от прозорец на прозорец, стъписан от въодушевление, и назоваваше по име всичко, което видеше. Преминаха край библиотеката, в която беше проникнал заедно с Бени Уен. Музеят на Мрачните времена. И статуята в началото на Кралския път — Гокнанското съглашение. Зинмин можеше да ти разкаже за всяка от разкривените фигури.

Но днес те не се спотайваха и не се промъкваха в нечий сън. Днес лампите светеха много ярко, и когато най-накрая преминаха под земята, там беше толкова голо и чуждо, колкото и в паешките кошмари на Ритцер Брюхел. Стълбищата бяха стръмни като дървени стълби, а обикновените стаи — с толкова ниски тавани, че се налагаше Езр и Зинмин да приклякат, за да се придвижат от място на място. Въпреки древните наркотици и хилядолетията генно инженерство, натискът на планетната гравитация постоянно ги омаломощаваше и разстройваше. Бяха ги настанили в, както ги наричаше Зинмин, апартаменти кралска класа — стаи с космати подове и тавани, достатъчно високи, че да се изправиш. Преговорите започнаха на другия ден.

Паяците, които познаваха от преводите, в по-голямата си част отсъстваха. Белга Ъндървил, Елно Колдхейвън — само тези имена Езр разпозна, но те винаги се бяха държали на разстояние. Двамата не бяха част от контрашпионажа на Шерканер Ъндърхил. Обаче сигурно се консултираха с Виктъри Лайтхил. Мине се не мине по време на преговорите, Ъндървил се оттегляше и провеждаше съскащи разговори с невидими личности.

След първите два дни Езр разбра, че някои от лицата бяха много далеч: Триксия. Щом се прибраха в стаите си, Езр се свърза с L1. Разбира се, Паяците контролираха връзката. Езр не го беше грижа.