Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Един по един въпросите бяха разрешени. Преминаха от геноцид към търговия за по-малко от един милион секунди. От L1 гласът на Фам Нувен беше изпълнен с доволство от напредъка:

— Тия хора преговарят като Търговци, не като властимащи!

— Правим много отстъпки, Фам. Кога сме имали Клиенти, на които ще дадем толкова много, колкото на Паяците?

Обичайната дълга пауза. Но тонът на Фам си остана ведър:

— Дори и това може да е от полза, синко. Бас ловя, че някои от тези Паяци по-нататък ще поискат да станат съдружници. — Чуенг Хо.

— … и още нещо — продължи Фам. — Избутайте преговорите за пленниците — последното, което остана от дневния ред — и ще можем да отстраним Триксия от случая. Лайтхил са успели да изкопчат обещание от фракцията Ъндървил.

Последният ден на преговорите започна като другите. Поведоха Зинмин и Езр по… „спирално стълбище“, така го нарече Зинмин. В човешки смисъл то представляваше вертикална шахта, изсечена право надолу в скалата. Безкраен поток от топъл въздух лъхаше край тях. Шахтата беше с диаметър почти два метра, в стените имаше петсантиметрови первази. Стражите им нямаха проблеми — достигаха и до двете срещуположни стени и се крепяха от всички страни. Докато слизаха, Паяците бавно се въртяха в спирала. На всеки десет метра имаше вдатина — „площадка“ за тях, където да си отдъхнат. Езр едновременно беше благодарен и изнервен от юздата, която стражите настояха да надене.

— Тези стълбища са само за да ни сплашат, нали, Зинмин? — беше задавал въпроса и при предишни изкачвания, но Брут не възнамеряваше да му отговаря.

Фокусираният преводач беше още по-нестабилен и от Езр по тесните первази, особено откакто се опита да имитира наклонената поза, която имаше смисъл само при Паяците. Днес той отговори на въпроса:

— Да… Не. Това е главното стълбище към Кралското убежище. Много старо. Традиционно. Почетно… — той се подхлъзна и се люшна над бездната, увиснал само на въжето и юздите, държани от стража горе. Езр се прилепи о влажната стена и когато Брут успя да стъпи отново на первазите, едва не го събори.

Стигнаха последната площадка. Таванът беше нисък дори и според критериите на Паяците — само малко повече от метър. Заобиколени от стражите си, те закуцукаха прегърбени към една широка, широка порта. Зад нея осветлението беше слабо, синкаво. Паяците имаха такъв голям зрителен обхват. Човек да си помисли, че предпочитаното от тях осветление обхваща целия слънчев спектър. Но те най-често си падаха по мъждукащо осветление или светлини отвъд човешките възприятия.

В полумрака отпред се разнесе познато съскане.

— Заповядайте, седнете — произнесе Зинмин, но мисълта беше на Паяка в стаята. Езр и Брут прекосиха каменните плочи до техните „седалки“. Сега видяха Паяка — едра женска, настанена на малко по-висока стойка. Миризмата й беше силна в застоялия въздух.

— Генерал Ъндървил — учтиво поздрави Езр.

Темата за пленниците би трябвало да е проста в сравнение с вече решените проблеми. Но той забеляза, че този път са сами с Ъндървил. Тук нямаше канали за свръзка с навън — поне не им предложиха нито един. Бяха сами, почти на тъмно, а фразите на Зинмин Брут започнаха да приемат заплашителни обрати. Заплашителни… и все пак някъде от дълбините на детството на Езр Вин сред Търговците се надигнаха прозрения. Нарочно целяха да ги сплашат. Ъндървил беше обещала на Лайтхил преводачите да бъдат освободени , след като преговорите приключат. В толкова много неща я бяха победили — това беше последният й опит да запази достойнство.

Той отвори пакета си и сложи чифт очила. По думите на Паяците всички човеци на борда на „Ръката“ оцеляха след принудителното кацане. Останките от кораба бяха пръснати по двайсет хиляди метра океански лед — обитаемите палуби останаха практически единствените непокътнати части. Това, че изобщо някой е оцелял, си беше чудо, дължащо се на съветите на Фам към пилота — „умна глава“. Но след като се бяха приземили, последваха многобройни смъртни случаи. Въпреки всякакъв разум, Брюхел и неговите главорези започнаха стрелба по пристигащите войски на Паяците. Всички главорези бяха умрели. С ловкостта на истински Пастир Брюхел ги изостави в последния момент и се опита да се скрие сред оцелелия екипаж. Паяците твърдяха, че след тази първоначална престрелка не е имало повече смъртни случаи.

— „Умните глави“ можете да си вземете обратно — каза Ъндърхил чрез Зинмин. — Знаем, че те не носят отговорност, а някои от тях направиха възможна победата ни. — Тонът на Зинмин беше раздразнителен. — Останалите са престъпници. Премахнали са стотици хора. Опитаха се да убият милиони.