Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Ритцер Брюхел вероятно е най-извратеният човешки тип, който можете да намерите. Но някак си му се струваше, че това може и да не е най-умното нещо за казване тук и сега. Вместо това Езр просто кимна. И за първи път разбра как Ритцер може да си получи заслуженото за престъпленията. Кошмарът на Пастира за паяците щеше да продължава до края на живота му.

На L1 Езр Вин пристигна като герой. Може би нито един собственик на флота не е бил приеман с такова въодушевление, с каквото го посрещнаха на диамантените скали. Доведе със себе си и първите освободени пленници, включително и Джау Ксин. Освен това докара и първите техни партньори — първите Паяци, полетели в космоса.

Почти нищо не забелязваше. Усмихваше се, говореше, а когато видя Рита и Джау заедно, усети далечна радост.

Последна от катера излезе Флория Перез. Тя беше една от жертвите в летаргичен сън в тайното скривалище на Ритцер, която не беше използвал чак до края. Дори и след 200 Ксек жената продължаваше да изглежда ужасно объркана. Щом Езр я изведе на открито, тълпата в коридора се умълча. Киви се плъзна напред. Беше помолила да помага на жертвите, но когато най-сетне спря току до Флория, очите й се изцъклиха, а устните й се разтрепериха. Известно време двете се гледаха. После Киви подаде ръка на Флория и тълпата зад тях се разтвори.

Езр ги гледаше как се отдалечават, но мислите му бяха другаде — Анне Рейнолт бе започнала да дефокусира Триксия една Ксек след като той напусна Арахна. През двестате Ксек обратен път към диамантените скали Фам редовно докладваше как напредва процесът. Този път нямаше връщане назад. Триксия беше минала подготвителния стадий. Първо вирусът на „гнилия мозък“ бе приведен в статично състояние, после вкараха Триксия в изкуствена кома. Оттам нататък бавно променяха изпускането на наркотик от вируса.

— Анне вече го е правила стотици пъти, Езр — каза Фам. — Каза, че всичко върви добре. Ще излезе от клиниката само няколко Ксек след като се върнеш.

Никакво забавяне повече. Най-сетне Триксия щеше да бъде свободна.

Два дни по-късно новината дойде: Триксия е готова.

Преди да отиде в клиниката за дефокусиране, Езр посети Киви. Тя работеше с баща си — възстановяваха езерния парк. Повечето дървета бяха загинали, но Али Лин мислеше, че може да ги съживи. Дори и дефокусиран, той имаше чудесни идеи за парка. Но сега този човек можеше и да обича дъщеря си. И с Триксия ще бъде така — тя ще бъде свободна, също като преди кошмара.

Когато Езр се зададе по пътеката откъм съсипаната гора, Киви говореше с паяците. Котенцата кръжаха високо над тях — любопитството им се бореше с арахнофобията.

— Искаме да направим нещо ново с езерото, някаква свободна форма, със своя собствена специална екология. — Паяците бяха малко по-високи от Киви. В условията на микрогравитация те вече не бяха ниски, сплескани създания. Резултатът от естественото напрежение в крайниците им беше тяхна собствена версия на навеждането под нулева гравитация: ръцете и краката им се изпъваха под тях, и ги правеха високи и стройни. Най-дребничкият — вероятно Рапса Лайтхил — говореше в момента. Съскащият глас беше почти мелодичен в сравнение с този на Белга Ъндървил.

— Ще гледаме, но се съмнявам дали мнозина ще искат да живеят тук. Искаме да експериментираме с наши собствени убежища. — Брут Зинмин превеждаше. Тонът му беше радостен, разговорен. Може би в момента той е последният Фокусиран преводач.

Киви се усмихна на Паяка.

— Да, толкова съм любопитна какво ще направите най-накрая. Аз… — тя отмести поглед и видя Езр.

— Киви, може ли да поговорим?

Тя вече беше тръгнала към него.

— Извинявай само за момент, Рапса.

— Разбира се. — Паяците изприпкаха по-нататък. Зинмин продължи да залива с въпроси Али Лин.

Езр и Киви стояха един срещу друг. Разделяха ги трийсет сантиметра.

— Киви, дефокусираха Триксия преди около две хиляди секунди.

Момичето се усмихна лъчезарно. В нея все още имаше някаква детска енергия. Някак си въпреки всичко Киви бе останала открито човешко същество. А сега тя бе в центъра на работата с Паяците — инженерът, когото бяха търсили сред всички други. Сега най-сетне той виждаше колко е умна и колко широк е мирогледът й — от динамика през бионаука си е много умело търгуване. Киви беше олицетворение на духа на Чуенг Хо.

— Тя… Всичко ли ще бъде наред с нея? — очите на Киви бяха широко отворени, а ръцете й — силно вкопчени една в друга.