Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

Навигаторите се събираха в малка зала, разположена точно зад главната квартира на Навигацията. Срещата беше непринудена. Очаквах повече церемониалност и тържественост, но тъй като се взимаха жизненоважни решения за управлението на целия град, атмосферата беше по-скоро делова. Навигаторите влязоха в залата и заеха местата си около масата.

Присъстваха двама Навигатори, които познавах по име, Олсън и МакМахон, както и още тринайсет.

Първият обсъждан въпрос беше военното положение навън. Един от Навигаторите се изправи, представи се като Навигатор Торене и докладва стегнато за ситуацията в момента.

Пазителите на реда бяха открили, че в непосредствена близост до града все още има поне стотина местни мъже, повечето въоръжени. Според военното разузнаване, те бяха деморализирани, защото бяха понесли много жертви; това било, каза Навигаторът, в рязък контраст с духа на нашите войски, които смятали, че могат да отбият следващи атаки. Сега те разполагали с двайсет и една пушки, отнети от местните и малко муниции, взети също със сила. А в Гилдията за тракция открили метод за производството им в малки количества.

Втори Навигатор потвърди, че това е така.

Следващият доклад беше за състоянието на градската инфраструктура.

Проведе се продължителна дискусия какви възстановителни работи трябва да се предприемат и колко скоро да започнат. Споменаваше си, че вътрешните администратори са подложени на голямо напрежение и осигуряването на места за спане е от първостепенно значение.

Навигаторите се съгласиха, че приоритет има изграждането на ново спално крило.

Тази дискусия доведе естествено до по-значими въпроси, които живо ме интересуваха.

Доколкото можех да преценя, присъстващите Навигатори изказваха основно две мнения. Едните се обединяваха около идеята, че предишната политика на „затворен град” трябва да бъде приложена отново, колкото е възможно по-бързо. Другите смятаха, че е изживяла времето си и трябва да бъде изоставена завинаги.

Струваше ми се, че това е изключително важен въпрос, който би могъл драстично да промени социалната структура на града… но това остана неуточнено в хода на дискусията. Да се откажем от „затворената” система би означавало, че всеки, които израсне в града, постепенно ще научава истината за ситуацията, в която съществува градът. Това предполагаше нов начин на обучение и щеше да доведе до промени в правомощията на самите гилдии.

Накрая, след много призиви за гласуване и предложения за изменения, се пристъпи към гласуване с вдигане на ръце. С гласовете на мнозинството беше решено системата на „затворен град” да не се въвежда отново за момента.

Последваха нови разкрития. От следващата точка от дневния ред излезе наяве, че в града има седемнайсет пренасочени жени, които бяха тук още преди първата атака на местните хора. Проведе се дебат какво трябва да се прави с тях. Събранието беше информирано, че жените искат да останат в града; веднага стана ясно, че нападенията може би са имали за цел да ги освободят.

Ново гласуване: трябва да им се разреши да останат в града, докато желаят.

Беше решено също така чираците вече да не бъдат посвещавани в тази длъжност чрез изпитанието отиване в миналото. То беше отменено след първото нападение, а сега някои от Навигаторите подкрепяха връщането му. Стана ясно, че дванайсет чираци са били убити в миналото, а други петима са в неизвестност. Решиха отмяната да остане в сила.

Всичко това ми беше много интересно. До този момент не съзнавах колко отблизо Навигаторите следят работата на системата. Не беше казано нищо конкретно, но членовете на някои гилдии считаха Навигаторите за група застаряващи педанти, които са скъсали с действителността. Някои от тях определено бяха в напреднала възраст, но работеха пълноценно. Забелязах, че има много празни места, предназначени за членове на другите гилдии, и си помислих, че би трябвало повече от тях да присъстват на съвещанията на Навигаторите.

Имаше още въпроси за решаване. Докладът, който двамата с Дентън изготвихме за терена на север, беше представен от Навигатор МакМахон. Той добави, че се провеждат още две проучвания на пет градуса по-далеч и резултатите ще станат известни след ден-два.

Участващите в събранието се договориха градът да продължи по временния маршрут, набелязан от Дентън и мен, докато не се намери по-подходящ.

Накрая, Навигатор Лукан повдигна въпроса за тегленето на града. Той каза, че от Гилдията за тракция предложили план за малко по-бързото му придвижване. Повторното достигане на оптимума щяло да бъде важна крачка за връщането на града към нормалното състояние и всички се съгласиха с това.