Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

И двамата се бяхме променили много; тя беше права. Нямаше смисъл да си представяме какво би могло да бъде при създалите се обстоятелства. Нямаше как да разделим личните си взаимоотношения от системата на града.

Въпреки това отново се опитах да й обясня случилото се, исках да намеря път към нея, да съживим предишните чувства, които изпитвахме един към друг. Виктория откликна любезно, но според мен и двамата разбрахме, че нямаме бъдеще заедно. Почувствах се по-добре след като я видях. Тръгнах към помещенията на Изследователите на бъдещето и осъзнах, че сме успели да разрешим най-сериозния проблем помежду ни.

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ЗАЕДНО с Блейн се отправихме на север, за да изследваме бъдещето. Тогава започна дългият период, през който градът възвърна сигурността си и претърпя радикални промени.

Станах свидетел на този постепенен процес, тъй като собствените ми възприятия за реалното протичане на времето в града бяха изкривени заради пътуването ми на север. От опит научих, че на около двайсет мили северно от оптимума един ден се равняваше на час от изминалото в града време. Доколкото беше възможно, следях случващото се в града и присъствах на повечето събрания на Навигаторите.

Градът се върна към спокойното си съществуване по-бързо, отколкото бяха очаквали повечето хора.

Нямаше вече нападения от местните хора, въпреки че един от пазителите на реда, участвал в разузнавателна мисия, беше заловен и убит. Скоро след тази случка, ръководителите на Пазителите на реда обявиха, че местните жители са се разпръснали и се връщат към селищата си на юг.

Въпреки че военното положение продължи дълго време, то така и не беше отменено напълно. Мъжете, мобилизирани от Пазителите на реда, постепенно бяха освободени от задълженията си за поддържане на реда и можеха да започнат работа по други проекти.

Както бях научил на първото събрание на Навигаторите, начинът, по който се придвижваше градът, беше променен. След някои първоначални затруднения, успешно беше създадена система за непрекъснато теглене, като се използваше сложна схема от редуващи се кабели и постоянно монтиране на железопътни линии. Една десета от милята за период от двайсет и четири часа не беше чак толкова голямо разстояние за изминаване и не след дълго градът достигна оптимума.

Установи се, че тази система всъщност предоставя по-голяма свобода за движение. Например беше възможно да се отклоним съществено от посоката право на север, ако се появеше някое действително голямо препятствие.

Теренът се оказа благоприятен. Както показваха нашите проучвания, общата надморска височина намаляваше и повечето наклони на повърхността работеха в наша полза.

В тази област имаше повече реки, отколкото биха искали Навигаторите, и Строителите на мостове имаха много работа. Но след като градът достигна оптимума и придоби по-голям капацитет да поддържа скорост, съответстваща на движението на земята, разполагахме с повече време да вземаме решения и с повече време да построим безопасен мост.

С известно колебание в началото, системата за разменна търговия се въведе отново.

Макар и закъсняла, преценката на събитията беше в полза на града и преговорите за търговия се водеха по-добросъвестно, отколкото преди. Градът плащаше по-щедро за работната ръка, от която все още имаше нужда, и дълго време се опитваше да избягва пренасочването на жени.

Проследих дебата по тази тема в продължение на множество събрания на Навигаторите. В града все още имаше седемнайсет пренасочени жени, които бяха с нас още преди първата атака, и те не изразиха желание да се връщат у дома си. Но все още се раждаха главно момчета и много хора вече искаха върне предишната система за пренасочване на жени. Никой не знаеше защо има такъв дисбаланс в разпределението на половете, но фактът беше безспорен. Освен това, три от жените бяха родили през последните няколко мили и бебетата до едно бяха момчета. Предполагаше се, че колкото по-дълго жените, дошли отвън, остават в града, толкова по-голяма е вероятността те да родят момчета. И отново никой не разбираше защо става така.

При последното преброяване беше установено, че имаше общо седемдесет и шест момчета и четирийсет момичета на възраст под сто и петдесет мили.

С нарастването на този процент Гилдията за разменна търговия беше упълномощена да поднови преговорите.

Всъщност точно това решение придаваше особено значение на протичащите в обществото на града промени.