Кристофър Прийст - Островитяни

Намирам за ироничен факта, че получих покана да напиша няколко встъпителни думи за тази книга, защото по темата й ми е известно толкова малко, колкото изобщо е възможно. Но тъй като винаги съм поддържал схващането, че онова, което човек чувства, е по-важно от онова, което знае, позволете ми да започна.

В ръцете си държите книга за острови и островитяни, пълна с информация и факти, за голяма част от които дори не бях чувал, а за още по-голяма имах неоснователни мнения. С хората е същото: някои познавам лично, а за други съм чувал и чак сега научавам нещо за тях. Из широкия свят има толкова много неща, толкова много острови, които чакат да бъдат открити, докато на мен ми е познат само един. Родил съм се на острова, където живея и където пиша тези думи, кракът ми никога не е стъпвал извън него, нито очаквам да го направя преди да умра. Ако книгата се отнасяше само за моя остров, щях да бъда в уникалната позиция да го представя, но поради съвсем други причини, тогава не бих се съгласил да го направя.

Визуалната ми представа за този Архипелаг, където щастливо живея, се свежда до малкото съседни острови, които виждам от брега, когато се разхождам или пътувам в близост до дома си. Имената на повечето са ми известни — има три-четири, прекалено малки или маловажни, за да им бъде дадено име — и нося образа им ясно в съзнанието си. В дъжд, в слънце или ветрове, тези съседни острови са мои постоянни спътници, декорът на моя живот. Хубаво и интересно е да ги гледа човек, и ми внушават настроения, които винаги са различни и непредсказуеми — никога не се уморявам да ги гледам. Изпълват ме с духа на островния живот и по този начин изпълват и всяка дума, която някога съм написал.

Само че не изпитвам любопитство към тях. Допускам, че много хора, които посещават моя остров, трябва да са дошли от някои от тези острови, а после, без съмнение, се връщат там. При прочита на коректурата на тази книга случайно открих някои неподозирани факти за едно от тези съседни места, но като цяло си оставам все така неосведомен за моята част от Архипелага на сънищата. Така стоят нещата и винаги ще си останат такива.

Въпреки че не мога да опиша нищо от онова, което самият аз знам за островите, все пак имам задача да ги представя с увод. Позволете ми да резюмирам онова, което е общоприето и известно. Събрах по-голямата част от различни справочници.

Архипелагът на сънищата е най-големият географски обект в нашия свят. Островите са пръснати по цялата обиколка на планетата, разпрострени през тропическите, субтропическите и умерените ширини, на север и юг от екватора. Разположени са в единствения ни океан, известен като Средпътното море, който на свой ред обгръща напълно света. Морето с тези острови заема повече от седемдесет процента от общата повърхност на планетата и съдържа повече от осемдесет процента от цялата вода в света.

В по-голямата си част Средпътното море е широко, но съществуват и две относително тесни части, които създават проблемни местни течения и смущения под влиянието на приливите и отливите. На север и юг морето граничи с две континентални маси.

По-големият от двата континента, северният, е безименен. Причината е, че на него са разположени приблизително шейсет различни държави и нации, много без излаз на море. Всяка от тези нации има свой език и обичаи и предявява ожесточени и спорни претенции за превъзходството си над другите на обширния континент. Всички страни използват свои имена, с които наричат, този континент, но тъй като те са на различни езици и имат разнообразни културни, исторически и фолклорни корени, не може да се постигне съгласие как трябва да го наричат.

Някои карти наричат континента „Нордмайор“, но това се дължи повече на факта, че картографите не обичат безименни пространства по картите си. „Нордмайор“ не носи никакво политическо или културно значение. Повечето враждуващи държави се намират в централните региони или по протежение на южните равнини, защото на север от седемнайсетия паралел всичко е сковано във вечни ледове, следователно — повече или по-малко необитаемо.

По-малкият южен континент има название: нарича се Судмайор (което обяснява картографските литературни измислици на север) и в по-голямата си част също е слабо заселен, пак поради много студения климат. Судмайор е ледена полярна пустиня, лишена от умерени или тропически ширини. Голяма част от него е скована във вечен мраз или дълбоки ледени полета. В покрайнините му, по южното крайбрежие на Средпътното море, настъпва известно сезонно топене на ледовете и тук-там има неголеми селища. Някои са временни лагери, изградени от различни военни фракции, имащи интерес от присъствието си на континента, а други са свързани с научни проекти, риболов или рудодобив.