Кристофър Прийст - Островитяни

Палитрата на емоционалните ни цветове са самите острови и загадъчните морски проливи между тях. Наслаждаваме се на морския бриз, годишните мусони, облаците на хоризонта, придаващи драматичност на морския пейзаж, внезапните бури, цвета на светлината, отразена в ослепителното море, мързеливата жега, теченията, приливите и отливите, необяснимите пориви на вятъра и като цяло предпочитаме да не знаем откъде идват, нито къде отиват.

Що се отнася до тази книга, заявявам, че няма да навреди никому.

Всъщност заслужава похвала. Тя е типично островно начинание: непълна, малко неясна и иска да ви се хареса. Неидентифицираният автор или автори на тези кратки очерци имат свои планове, които не са мои, но не възразявам срещу тях.

Не съм написал тази книга, въпреки че вече се носят слухове, че съм аз. Сега е моментът да потвърдя, че в слуховете няма истина. В действителност съм скептично настроен към цялото начинание и едновременно с това много го харесвам.

Съдържанието на книгата е подредено по азбучен ред и е предвидено да се чете в този ред. Но тъй като се предполага, че много хора ще я ползват като справочник или като пътеводител, редът на статиите е напълно несъществен. Твърдя обаче, че някои ще успеят да „използват“ книгата по предназначение, тъй че азбучният принцип е също толкова добра отправна точка, колкото всяка друга.

Една от причините за безполезността на книгата е нещо, за което читателят трябва да бъде предупреден. Не всяка нейна част е строго фактологична. Намирам за изненадващо, че в някои случаи островите са описани не според физическите им характеристики, а чрез разкази, свързани със събития, които са се разиграли на тях, или хора, направили нещо по време на пребиваването си на тях. В косвената истина и метафорите няма нищо лошо, но ако търсите хотел, за да направите резервация за стая, едва ли ще искате вместо това да прочетете биографията на собственика му. В общи линии в книгата има много такива моменти, но кой знае защо съставителите на географския справочник са предпочели именно този метод. Намирам го за по-скоро очарователен, но като човек, който не обича да пътува, винаги съм проявявал по-силен интерес към живота на хотелиерите, отколкото към стаите, които предлагат на посетителите си.

В заключение подканата за пътуване из толкова много места наведнъж ми се струва безвредна и дори привлекателна, но е всъщност безсмислена, след като толкова малко читатели ще я последват.

Всяка посока или план за пътуване из Архипелага на сънищата, по-амбициозна от това да отидете с ферибот през някой пролив до другия остров, обикновено е въпрос на гадаене или опасност. Заради проблема с картографирането, ако искате да отидете на някой от островите, препоръчани от този географски справочник, почти неизменно ще се окажете другаде. Нещо повече, ако направите опит да се върнете там, откъдето идвате, проблемите ви ще се умножат.

Историята ни в огромна степен е създадена от авантюристи и предприемчиви хора, пристигнали на някое друго място, вместо на търсения от тях остров. Онези от тях, които са стигнали там, където искат, често са откривали, че нещата не са такива, каквито са очаквали. Историята ни е пълна с хора, които тръгват, объркват се, а после се връщат или поемат в друга посока.

Дори и така, да откриете случайно някое от тези привлекателни места, тъй като това е единственият начин да им се насладите докрай, само по себе си ще бъде награда, така че според мен предварителното познание, което съставителите на географския справочник толкова искат да ви предоставят, винаги ще е безполезно.

Непременно се подгответе за без съмнение влудяващата и нелогична местна валута, имайте предвид понякога необяснимите местни закони, проучете предварително кое е най-доброто място, откъдето да се насладите на катедрала, планина или група странстващи артисти, открийте как се казва на местното наречие гората, из която смятате да се поразходите, отупайте прахта от познанията си за древни вражди, изоставени разкопки и арт-инсталации, защото трябва да бъдете готови за всичко, което може да ви се случи.

Нищо от това обаче не е истинско, защото реалността се крие в различна, по-мимолетна вселена. Това са само имената на някои места в Архипелага на сънищата. Истинската реалност е онази, която възприемате около себе си, или която — ако имате късмет — създавате сами във въображението си.

Частър Каместън