Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

Някой от Земята трябва да ни намери един ден, ако такава е волята Божия. Дотогава нашата максима е оцеляване на всяка цена.

От сега нататък се споразумяваме и с настоящото нареждаме:

Върховната отговорност е в ръцете на Съвета. Тези мъже ще направляват града и ще бъдат наричани Навигатори. Членовете на Съвета, които не могат да бъдат по-малко от дванайсет, ще се избират от старшите членове на следните гилдии:

Гилдия за релсите: която ще носи отговорност за поддръжката на железния път, по който се движи градът;

Гилдия за тракция: която ще носи отговорност за поддържането на движещата сила на града;

Гилдия на изследователите на бъдещето: която ще носи отговорност за проучването на земите, през които ще премине нашият град в бъдеще;

Гилдия за мостове: която ще носи отговорност за безопасното преминаване през земни препятствия, ако няма друг възможен път.

Освен това, ако е необходимо в бъдеще да се създадат други гилдии, такива не могат да бъдат създавани без единодушното гласуване на Съвета

(подпис)

Франсис Дистейн

По-голямата част от Директивата представляваше кратки бележки, датиращи последователно от 23 февруари 1987 до 19 август 2023. Последното подписано изложение носеше дата 24 август 2023.

Имаше още два листа. Единият беше допълнение и отбелязваше сформирането на Гилдията за разменна търговия и Гилдията на пазителите на реда. Нямаше дата. На другия лист имаше графика, начертана на ръка. Тя изобразяваше хипербола, образувана от уравнението у = 1/х, а под него бяха изписани някакви математически знаци, които не можех да разбера. Това беше Директивата на Дистейн.

ИЗВЪН ГРАДА РАБОТАТА по полагането на релсите напредваше.

Когато се присъединих към бригадите, които монтираха линиите, повечето релси, намиращи се зад града, бяха извадени, и други екипи ги поставяха отново от горния край на дефилето надолу по дългата долина към гората. Атмосферата се беше разведрила; според мен заради успешното и необезпокоявано преместване на града далеч от реката. Освен това наклонът на следващия участък беше в наша полза. Щеше да се наложи да използваме кабелите и анкерите, за да се преодолеят последиците от центробежната сила, която се усещаше дори тук.

Чувствах се някак особено да стоя на земята край града и да гледам как се простира във всички посоки върху равнината. Сега знаех, че такива забележимо хоризонтални линии не съществуват; при оптимума, който според необятната скала на този свят не се намираше чак толкова далеч, земята на практика беше наклонена на цели четирийсет и пет градуса на север. Но дали усещането беше по-различно от това да живееш на повърхността на един сферичен свят като планетата Земя? Спомних си, че в училището прочетох една книга, написана на някакво място, наречено Англия, която разказваше за същото това място. Книгата беше за малки деца и описваше живота на едно семейство, което планираше да емигрира на друго място, наречено Австралия. Децата в книгата вярваха, че там, където отиват, ще бъдат с главата надолу и авторът се беше постарал да обясни как всички точки върху една сфера изглеждат в отвесно положение заради гравитацията. Същото ставаше и в нашия свят. Бях и на север и на юг от оптимума, и винаги земята изглеждаше хоризонтална.

Тежката работа по железопътните линии ми харесваше. Хубаво беше отново да използвам тялото си и да не ми остава време да мисля за нещата, които ме подлудяваха.

Оставаше да оправя една голяма бъркотия: Виктория.

Трябваше да я видя, колкото и неприятна да беше срещата, и исках да изгладя нещата бързо. Докато не говорех с нея, независимо от резултата, нямаше да се чувствам спокойно в града.

Вече бях свикнал да приемам физическото обкръжение на "града. Малко въпроси оставаха без отговор. Разбирах как и защо се движи градът, знаех за многото неуловими опасности, които го очакваха, ако той някога прекратеше пътуването си на север. Знаех, че градът е уязвим и точно в този момент беше застрашен от нови атаки, но на това положение скоро щеше да се сложи край.

Само че нищо от това не можеше да разреши личната криза, причинена от раздялата с едно момиче, което бях обичал само за няколко дни, както ми се струваше.

Открих, че като член на гилдията имам право да присъствам на съвещанията на Съвета на навигаторите. Не бях задължен да участвам активно, но можех да наблюдавам заседанието като зрител.

Казаха ми, че ще има съвещание и реших да присъствам.