Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

Навигаторът взе картата ни и моята видео касета, и напуснахме кабинета.

— Сър, бих искал да отида като доброволец на едно от новите проучвания — казах на Клаузвиц отвън.

— Не — отговори той. — Взимаш си три дни отпуск, после се връщаш в Гилдията, отговаряща за железопътните линии.

— Но…

— Такива са правилата.

Клаузвиц се обърна и заедно с Дентън тръгнаха към стаята на Изследователите на бъдещето. Това беше и моя територия, но изведнъж се почувствах отхвърлен. Истината беше, че нямаше къде да отида. Докато работех извън града, нощувах в едно от спалните помещения на Пазителите на реда. Сега, официално в отпуск, дори не бях сигурен къде точно живея. В стаята на Пазителите на бъдещето имаше легло и за момента можех да спя там, но знаех, че трябва да видя Виктория възможно най-скоро. Досега го отлагах и отсъствието ми от града беше добро извинение. Все още се чудех как да се справя с новата ситуация, а отговорът се криеше в срещата с нея. Смених си дрехите и взех душ.

ДОКАТО БЯХ НА СЕВЕР, в града нищо не се беше променило. Вътрешните и здравните администратори бяха изцяло погълнати от грижи за ранените и преустройството на помещенията за спане. Върху лицата на хората се четеше по-малко отчаяние, но дори и при това положение осъзнавах, че моментът не е подходящ да се опитвам да уредя някакъв си личен проблем.

Не беше лесно да намеря Виктория. След като разпитах няколко от вътрешните администратори, бях изпратен в импровизирана обща спалня на най-долното ниво, но тя не беше там. Поговорих с жената отговорник.

— Вие сте нейният бивш съпруг, нали?

— Точно така. Къде е тя?

— Не иска да ви вижда. Много е заета. Ще се свърже с вас по-късно.

— Искам да я видя — настоях аз.

— Не може. Сега бихте ли ме извинили, много сме заети.

Тя ми обърна гръб и продължи работата си. Огледах се из претъпканата спалня: в единия край спяха работници, които не бяха на смяна, а в другия лежаха ранени. Виктория не беше там.

Върнах се в стаята на Изследователите на бъдещето. Докато я търсех, взех решение. Нямаше смисъл да се мотая из града безцелно; можех спокойно да отида да работя по железопътните линии. Но първо исках да прочета копието на Клаузвиц от Директивата на Дистейн.

В стаята на Изследователите на бъдещето имаше само един член на гилдията. Той се представи като Изследовател на бъдещето Блейн.

— Ти си синът на Ман, нали?

— Да.

— Радвам се да се запознаем. Беше ли вече в бъдещето?

— Да.

Блейн ми харесваше. Не беше много по-възрастен от мен, а лицето му беше свежо и открито. Изглежда се зарадва, че има с кого да си поговори. Обясни ми, че по-късно през деня трябвало да тръгне на север за едно от геодезичните измервания и следващите няколко мили щял да бъде абсолютно сам.

— Нормално ли е да ходим на север сами? — попитах.

— Нормално, да. Можем да работим по двойки, ако Клаузвиц разреши, но повечето Изследователи на бъдещето предпочитат да работят сами. Самият аз обичам да имам компания, там горе ми е малко самотно. Ами ти?

— Бил съм в бъдещето само веднъж. С Изследовател на бъдещето Дентън.

— Как се разбираше с него?

И ние продължихме да си говорим приятелски, без обичайните задръжки, които сякаш изникваха всеки път, когато се заговарях с някои от членовете на други гилдии. Самият аз подсъзнателно бях придобил такъв маниер на поведение и в началото предположих, че може да съм му се сторил сдържан. Откровеността му обаче ме накара да се отпусна и не след дълго го чувствах като стар приятел.

Разказах му, че съм направил видеозапис на слънцето.

— Заличи ли го?

— Какво искаш да кажеш?

— Изтрий го от лентата.

— Но защо?

Той се разсмя.

— Навигаторите ще сърдят, ако го видят. Не е разрешено да използваш касетите за нищо друго, освен за изображения във връзка с терена.

— Те ще го видят ли?

— Биха могли. Ако са доволни от картата, вероятно ще проверят някои препратки. Малко вероятно е да изгледат цялата касета. Но ако го направят…

— Какво лошо има в това? — попитах аз.

— Такива са правилата. Лентата е ценна и не трябва да се хаби. Но не се тревожи за това. Защо записа слънцето?

— Хрумна ми една идея. Исках да я изпробвам и да я анализирам. Формата му е толкова интересна.

Блейн ме погледна с интерес.

— Какво е твоето мнение? — попита той.

— Обратни величини.

— Точно така. Как стигна до това заключение? Някой каза ли ти?

— Спомних си нещо от училището. Хипербола.