Кристофър Прийст - Преобърнатият свят

— Дословно ли го цитираш?

— Да. Но ти трябва да прочетеш оригинала.

— Така и ще направя — казах аз.

Преди Блейн да напусне града и да се отправи на север решихме, че когато кризата извън града отмине, ще пояздим заедно.

Като останах сам, прочетох копието от Директивата на Дистейн, което Блейн беше взел за мен от Клаузвиц.

То се състоеше от няколко страници напечатан текст, голяма част от който щеше да бъде неразбираема за мен, ако го бях прочел, когато за пръв път се осмелих да изляза извън града. Сега, благодарение на собствените ми представи и опита, който бях придобил, както и на онова, което Блейн ми разказа, той ми служеше само за потвърждение. Открих донякъде логиката в системата на гилдиите: опитът ми беше помогнал да започна да разбирам.

Имаше много теоретична математика и дълги изчисления, на които хвърлих само бегъл поглед. По-интересно ми беше онова, което приличаше на бързо нахвърлен дневник и някои пасажи привлякоха вниманието ми:

Намираме се далеч от Земята. Съмнявам се, че някога отново ще видим родната си планета, но за да оцелеем тук, трябва да се съхраним като микрокосмос на Земята. Ние сме изоставени и изолирани. Заобикаля ни един враждебен свят, който ежедневно застрашава оцеляването ни. Докато сградите ни стоят непокътнати, ще можем да оцелеем на това място. Първостепенната ни задача е защитата и опазването на нашия дом.

По-нататък той пишеше:

Измерих скоростта на регресия като една десета от сухопътната миля за период от двайсет и три часа и четирийсет и седем минути. Въпреки че отклонението в южна посока е бавно, то е постоянно; следователно градът ще се придвижва с поне една миля на всеки десет дни.

Нищо не трябва да се изпречва на пътя му. Вече се натъкнахме на една река и я прекосихме при огромна опасност. Без съмнение ще срещаме още препятствия в идните дни и мили и ще трябва да сме подготвени. Трябва да се концентрираме върху намирането на някакви местни материали, които да могат да се съхраняват за постоянно в сградите за следваща употреба като строителни материали. Ако бъдем предупредени навреме, трябва да можем да построим мост.

Стърнър беше изпратен напред и ни съобщава, че на няколко мили пред нас има блатиста местност. Вече изпратихме екипи на североизток и северозапад, за да определят докъде се простира тресавището. Ако не е прекалено широко, можем да се отклоним от северната посока за известно време и да наваксаме разликата впоследствие.

След това въведение следваха две страници с теория, която Блейн се беше опитал да ми разясни. Изчетох я два пъти и всеки път проумявах написаното малко по-добре. Оставих я и продължих да чета нататък. Дистейн пишеше:

Чен осигури запасите от ядрено гориво, които бях поискал. Всичко се оказа непотребно! С транслационния генератор те вече не са нужни! Не казах нищо на Л. Харесва ми да споря с него… защо да не продължим? Бъдещите поколения ще бъдат на топло!

Температурата на въздуха днес: — 23 °C. Продължаваме да се движим на север.

По-нататък:

Проблеми с една от гъсеничните вериги. Т. ме посъветва да разреша да ги демонтират. Казва, че Стърнър докладва от север, че се е натъкнал на нещо, което прилича на останки от железопътна линия. Някакъв невероятен план да придвижим града по релсите по някакъв начин.

Т. казва, че ще стане.

И по-нататък:

Реших да създам система от гилдии. Приятен архаизъм, който всички одобряват. Начин да структурираме организацията без драстично да променяме начина на управление, но според мен в града ни би могло да се наложи система, която ще надживее всички ни.

Демонтирането на гъсеничните вериги напредва задоволително. Причини голямо забавяне. Надявам се да наваксаме.

Наташа роди днес момче.

Доктор С. ми даде още хапчета. Казва, че работя твърде много и трябва да си почивам. По-късно, може би.

Към края на Директивата се прокрадваше по-дидактичен тон:

В онова, което написах тук, следва да бъдат посветени само онези, които се осмелят да излязат навън; не е нужно на онези, които са вътре в града, да им бъде напомняно за страховитите перспективи. Организирани сме добре: разполагаме с достатъчно механична енергия и човешка инициативност, за да се запазим невредими в този свят за още известно време. Онези, които идват след нас, трябва да научат по трудния начин какво ще стане, ако не успеем да се възползваме от нашата енергия или от нашата инициативност, и това познание ще е достатъчно, за да използваме и двете максимално.