Кен Гримвуд - Игра на живот

Когато дойде време конете да излязат от боксовете в събота, Джеф седеше край басейна на „Фламинго“ с Шарла.

— Няма ли да го гледаш по телевизията? — попита тя, понеже той не даваше признаци, че се кани да се помръдне.

— Няма нужда. Знам как ще свърши.

— Ама че си! — Тя се засмя и го плесна по врата. — Тия богати колежанчета, дето си мислят, че всичко знаят!

— Ако бъркам, няма да съм богат.

— Няма да доживееш този ден. — Тя се пресегна за бутилката „Копъртън“.

— Кой? В който ще сгреша или в който ще съм беден?

— О, глупчо такъв, не знам. Я ми намажи краката отзад.

Джеф дремеше на слънцето, преметнал ръка през бедрото на Шарла, когато на входа на басейна се появи Франк. На лицето му бе изписан силен шок. Като видя изражението му, Джеф скочи. Господи, май все пак не трябваше да залагат всичко!

— Какво става, Франк? — попита през зъби.

— Всичките пари — изхриптя Франк. — Всичките тези пари!

Джеф го сграбчи за раменете.

— Какво стана? Просто ми кажи какво стана?

Устните на Франк се разтеглиха в някаква налудничава полуусмивка.

— Спечелихме — прошепна той.

— Колко?

— Сто тридесет и седем хиляди долара.

Джеф си отдъхна и пусна ръката му.

— Как го правиш? — изведнъж попита Франк, вперил поглед право в очите му. — Как, по дяволите, го правиш? Познаваш вече три пъти подред.

— Просто късмет.

— Късмет друг път. Само дето не продаде семейните бижута да заложиш на Шатогей в дербито. Знаеш нещо и не го казваш, така ли е?

Шарла прехапа долната си устна и погледна замислено към Джеф.

— Ти наистина каза, че знаеш как ще свърши.

Разговорът вземаше неприятен обрат.

— Хей — насили се той да се засмее, — следващия път сигурно ще загубя всичко.

Франк изведнъж се усмихна, любопитството го бе напуснало.

— С това досие, хлапе, ще те следвам където кажеш. Кога забиваме пак? Да имаш някое ново предчувствие?

— Аха. Предчувствам, че съквартирантката на Шарла ще се обади, че е болна и четиримата ще празнуваме здраво тази вечер. Точно сега залагам на това.

Франк се разсмя и се запъти към бара за бутилка шампанско. Шарла изтича да звънне на приятелката си. Джеф се отпусна пак на дюшека, бесен на себе си, че си бе развързал езика, и същевременно се чудеше как ще съобщи на Франк, че партньорството им е приключено, поне за лятото.

Във всеки случай нямаше да си признае, че не могат да залагат на повече надбягвания това лято, защото той не може да си спомни кой ги е спечелил.

Джеф намаза кроасана с тънък слой мармалад, отхапа хрупкавото крайче. От балкона над авеню „Фош“ се виждаха Триумфалната арка и Булонският лес. И до двете места се стигаше бързо пеш.

Шарла му се усмихна през масата, застлана с бяла ленена покривка. Взе голяма ягода от чинията пред себе си, натопи я в сметана и в пудра захар и засмука сочния плод. Очите й не се откъсваха от очите на Джеф, устните й галеха ягодата.

Той остави броя на, „Интърнешънъл Хералд Трибюн“ и се загледа в импровизираното изпълнение с ягодата. Новините така или иначе бяха потискащо познати — Кенеди бе произнесъл речта си „Ich Bin Ein Berliner“ 13 13 „Аз съм берлинчанин“. — Б.пр. в един град източно оттук, а във Виетнам будистки монаси се самопринасяха в жертва по улиците в знак на протест към режима на Дием 14 14 Нго Дин Дием — министър-председател на Южен Виетнам. — Б.пр. .

Шарла повторно натопи ягодата в сметана, задържа я над отворената си уста, ближейки я леко с върха на езика. Коприненият й халат прозираше на сутрешната светлина и Джеф виждаше как зърната на гърдите й се втвърдяват от допира до фината материя.

Двустайният апартамент в парижкия квартал „Ньой“ бе нает за цялото лято. Напускаха града само за кратки еднодневни екскурзии до Версай или Фонтенбло. Шарла идваше в Европа за пръв път, а Джеф искаше да усети Париж по различен начин — не като онази трескава туристическа обиколка, която бяха предприели с Линда. Определено бе успял — зрялата чувственост на Шарла подхождаше идеално на романтичната атмосфера на града. През ясните дни обикаляха малките улички или големите булеварди, ако някое кафене или бистро привлечеше погледа им, спираха да хапнат, а когато валеше — както често се случваше през онова лято, — оставаха в апартамента и си устройваха дълги, огнени празници на плътта, а мъгливият, необичаен за сезона хлад отвън бе идеален декор за страстта им. Лъскавата черна коса на Шарла обгръщаше страховете му като наметало, неразрешените противоречия в душата му се губеха в извивките на ароматното й, гъвкаво тяло.