Кен Гримвуд - Игра на живот

— Благодаря. Ще пия за това. — Двамата вдигнаха чаши и мълчаливо се разбраха да не обръщат внимание на напрегнатия момент отпреди малко.

— Спомена, че си казал на Шарла, че ще водим делови разговор.

— Точно така.

Франк отпи глътка уиски.

— И ще водим ли?

— Зависи — сви рамене Джеф.

— От какво?

— Дали ще те заинтересува предложението ми.

— След това, което направи това лято? Смяташ, че няма да се вслушам във всяко смахнато предложение, което направиш?

— Това може да ти прозвучи по-смахнато, отколкото си представяш.

— Опитай.

— Световните серии. 16 16 Бейзболни мачове, провеждащи се между шампионите от двете лиги в САЩ — Американска и Национална — за определяне на световния шампион. — Б.пр. След две седмици.

Франк вдигна вежди:

— Като те познавам, сигурно ще заложиш на „Доджърс“.

Джеф направи пауза.

— Точно така.

— Ей, дай да говорим сериозно. На дербито и в Белмонт уцели десетката, обаче хайде стига! Мантъл и Марис се върнаха и първите два мача са в Ню Йорк. Няма начин. Просто забрави!

Джеф се наведе към него и заговори меко, но настоятелно:

— Чуй ме как ще стане: печелят първите четири мача 17 17 В Световните серии се играе до четири победи от седем мача. — Б.пр. . Подред.

Франк го изгледа особено.

— Ти наистина си луд.

— Не, ще видиш, че така ще стане. Едно, две, три, четири. Ще се уредим за цял живот.

— Или ще се върнем да пиянстваме обратно в „При Мо и Джо“, искаш да кажеш.

Джеф гаврътна остатъка от питието си, облегна се назад и поклати глава. Франк продължаваше да се взира в него, сякаш търсеше източника на лудостта му.

— Може би малък залог — съгласи се накрая. — Няколко хиляди, пет да кажем, ако толкова си държиш на предчувствието.

— Всичко — заяви Джеф.

Франк запали цигара, без да снема поглед от него.

— Какво ти става все пак? Решил си да се провалиш или що? Късметът си има граници, нали знаеш?

— Не греша, Франк. Аз ще заложа всичко, което имам, и ти предлагам същата сделка като преди. Мои пари, ти залагаш и делим тридесет на седемдесет. Ако не искаш да рискуваш, недей.

— Знаеш ли за какъв залог говорим?

— Не точно. Ти знаеш ли?

— Е, и аз не го знам точно, но ще е идиотски, защото само идиот може да направи такъв залог.

— Защо не се обадиш да разбереш как стоят нещата?

— Може, просто от любопитство.

— Давай. Аз ще те чакам тука и ще поръчам още по едно. Нали запомни — не просто победа, а първите четири подред.

Франк се върна след по-малко от десет минути.

— Букмейкърът ми се изсмя. — Той протегна ръка към поредното уиски. — Направо ми се изсмя по телефона.

— Е, и какъв е залогът? — спокойно попита Джеф.

Джеф изля половината от питието в гърлото си.

— Сто към едно.

— Ще заложиш ли вместо мен?

— Ама ти май наистина ще го направиш, а? Все си мислех, че само се майтапиш.

— Напротив, дяволски сериозен съм — осведоми го Джеф.

— И откъде, за бога, идва проклетата ти самоувереност? Какво толкова знаеш, което не е известно на никой друг в света?

Джеф премигна, но успя да запази гласа си спокоен:

— Това не мога да ти кажа. Знай само, че думите ми не са просто празни приказки. Абсолютно съм сигурен в тях.

— Звучи ми доста подозрително, сякаш…

— Заклевам се, че в цялата работа няма нищо незаконно. Нали знаеш, че в наши дни е невъзможно да се уговорят Световните серии. А дори и да бе възможно, от къде на къде точно аз щях да знам?

— Като те слуша човек, може да си помисли, че знаеш доста нещо.

— Знам само, че на това залагане не можем да загубим. По никакъв начин.

Франк го изгледа настойчиво, изля в гърлото си останалата част от уискито и махна за ново.

— Е, какво пък, мамка му — измърмори той. — Преди да те срещна миналия април, възнамерявах да изкарам тази година само на стипендията.

— Искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че май ще се съглася на това идиотско предложение. Не ме питай защо го правя. И без това имам предчувствието, че още след първия мач ще се гръмна. Имам обаче едно условие.

— Казвай.

— Да ги нямаме вече такива седемдесет на тридесет и целия залог от теб. И двамата поемаме еднакъв риск и хвърляме всичко, което ни остана от Вегас. Ще сложим и онова, дето го обрах от масите. А каквото спечелим, го делим на половина. Става ли?

— Става.

Дойде онзи октомври на Куфакс и Драйсдейл 18 18 Санди Куфакс и Бил Драйсдейл са членове на бейзболната Зала на славата. — Б.пр. .

Джеф заведе Шарла на стадион „Янки“ за първите два мача, но Франк така и не събра сили дори да седне пред телевизора.