Кен Гримвуд - Игра на живот

Със закачливо пламъче в очите Шарла погълна сочната ягода. Няколко червени капчици сок обагриха долната й устна и тя ги изтри бавно с пръст.

— Искам довечера да отидем да танцуваме — обяви тя. — Искам да си облека новата черна рокля без нищо отдолу и да танцувам с теб.

Погледът на Джеф пробяга по очертанията на тялото й под белия копринен халат.

— Без нищо?

— Може би само чифт чорапи. — Гласът й бе нисък. — И ще танцуваме, както ме научи.

Той се усмихна, прокара пръст по голото й бедро. Преди три седмици бяха отишли да танцуват в една от новите „дискотеки“, наскоро появили се тук, и той спонтанно я поведе по извивките на танца със свободни движения, който щеше да се появи през следващото десетилетие. Шарла схвана стила веднага, прибавяйки собствени еротични елементи. Останалите двойки, които танцуваха туист, постепенно отстъпиха назад да ги гледат. После, отначало плахо, но с все по-нарастващ ентусиазъм, те също се включиха в новия, освободен и открито еротичен танц.

Сега двамата ходеха в „Ню Джими’с“ или „Льо Слоу Клъб“ почти всяка вечер, а Шарла взе да си подбира роклите според това, доколко примамливо се увиват около тялото й, докато танцува. Джеф обичаше да я гледа, доставяше му удоволствие да наблюдава как останалите имитират жестовете й и — все по-често — дрехите й. Удивляваше го мисълта, че през тази първа нощ може би несъзнателно е променил историята на танца и е ускорил революцията в женската мода, която щеше да се състои в средата и края на шейсетте.

Шарла хвана ръката му и я поведе нагоре по бедрата си. Кроасанът и кафето изстиваха забравени на масата заедно с тайните на времето, които толкова го бяха тревожили през пролетта.

— А когато се приберем — прошепна тя, — ще оставя чорапите.

— Е? — попита Франк. — Как беше Париж?

— Наистина страхотно — отвърна Джеф, докато се настаняваше в един от големите фотьойли в Дъбовия салон на хотел „Плаза“. — Точно от каквото имах нужда. Ами ти? Как е в „Колумбия“ 15 15 Става дума за Колумбийския университет в Ню Йорк. — Б.пр. ?

Бившият му партньор сви рамене, махна на келнера.

— Месомелачка, както и очаквах. Още ли пиеш „Джак Даниълс“?

— Стига да намеря. Французите въобще не са чували за бърбън.

Франк поръча уискито, а за себе си още един „Гленливет“. Далечни трели на цигулка долитаха откъм зимната градина над фоайето на елегантния стар нюйоркски хотел. На този идиличен музикален фон тихо прозвънваха чаши и се носеше приглушен шепот от разговори. Самите думи се губеха в тежките дебели пердета и плюшените мебели в салона.

— Не е точно кръчмата, в която си представях, че ще кисна през първата си година като студент — доволно отбеляза Франк.

— Вярно, че е крачка нагоре от „При Мо и Джо“ — съгласи се Джеф.

— Шарла с теб ли е?

— Отиде да гледа „Над пропаст“. Казах й, че ще водим делови разговор.

— Вие двамата май добре се разбирате.

— С нея се живее лесно. Забавна е.

Франк кимна, ръцете му въртяха поредната чаша, донесена от келнера.

— Сигурно не се виждаш много с онова момиче от „Емъри“, за което ми разправяше тогава?

— С Джуди ли? Не, всичко беше приключило още преди да тръгнем за Лас Вегас. Тя е хубаво момиче, сладка е, но… наивна. Много е млада.

— Не е ли с теб на години?

Джеф го изгледа остро.

— Пак ли ми играеш големия батко, Франк? Опитваш се да кажеш, че Шарла не е за мен, така ли?

— Не, не, просто… ти не преставаш да ме удивляваш, това е. Първия път, като те видях, си мислех, че си хлапе с жълто около устата и че ще има доста да учиш за конните надбягвания освен всичко останало. Обаче ти ми показа това-онова. Искам да кажа — ами, Боже, спечели толкова пари, разкарваш се напред-назад с това „Аванти“, отиваш в Европа с жена като Шарла… Понякога ми изглеждаш много по-възрастен, отколкото си.

— Мисля, че моментът е изключително подходящ да сменим темата — рязко каза Джеф.

— Слушай, нямах намерение да те обиждам. Шарла е истинска находка, завиждам ти. Просто имам чувството, че си… не знам… пораснал по-бързо от всички останали, които познавам. Не влагам никаква морална оценка. По дяволите, смятам даже, че можеш да го приемеш за комплимент. Просто ми е странно, това е.

Напрежението у Джеф поспадна, той се облегна назад с чашата си.

— Предполагам, че апетитът ми за живот е по-изострен. Искам да направя много неща, и то бързо.

— Е, при всички случаи направи страшен старт. Толкова по-добре за теб. Надявам се, че и всичко занапред ще се развива толкова успешно, колкото и досега.