Кен Гримвуд - Игра на живот

— … минус едно, нула, плюс едно, стоп! Следващата е десетка.

Джеф обърна вале пика и двамата плеснаха ръце. Франк гаврътна останалата бира и остави бутилката на масичката при още дузина празни бутилки.

— Ей — сети се той, — в едно от тия автокина, дето ги минахме на влизане, дават „Д-р Не“, какво ще кажеш да се завъртим?

— Господи, Франк, колко пъти го гледа вече тоя филм?

— Три-четири. Става все по-добър.

— Стигат толкова. Вече ми се драйфа от Джеймс Бонд.

Франк го погледна объркано.

— Вече ти се какво?

— Няма значение. Не ми се ходи. Ти вземи колата, ключовете са на телевизора.

— Какво става, да не скърбиш за папата 11 11 Става въпрос за Анджело Джузепе Ронкали (1881–1963), папа в периода 1958–1963 под името Йоан XXIII. — Б.пр. ? Не знаех, че си католик.

Джеф се засмя и се протегна за обувките си.

— О, добре де, добре. Поне не е Роджър Мур.

— Кой, за бога, е Роджър Мур?

— Един ден ще бъде суперзвезда.

Франк поклати глава и се намръщи.

— За какво говорим — за папата, за Джеймс Бонд или за какво? Да ти кажа честно, човече, понякога наистина не знам какви на майната си ги дрънкаш.

— Нито пък аз, Франк, нито пък аз. Хайде, давай да вървим на кино. Малко бягство от реалността, точно това ни трябва.

Целия следващ ден пътуваха към Лас Вегас, като се сменяха на кормилото. Джеф никога не бе идвал в Невада, но окъпаният в неонова светлина град му се стори по-празен, по-малко разточителен и крещящ, отколкото го помнеше от филмите и телевизионните програми през осемдесетте. После си даде сметка, че това тук бе Вегас отпреди Хауърд Хюс, преди парите на „Хилтън“ и „Метро Голдуин Майер“ да построят масивните, „почтени“ казино-хотели. Тези, които сега се редяха покрай донейде сюрреалистичната отсечка на щатската магистрала „Невада 604“, бяха ниски, колоритни останки от следвоенната гангстерска епоха — „Дюнс“, „Тропикана“, „Сандс“. Вегас на „Клана“ 12 12 Кланът (Rat Pack) — група приятели на певците и артистите Сами Дейвис Джуниър и Франк Синатра, сред които Дийн Мартин. Шърли Маклейн и Тони Къртис. — Б.пр. , изваден направо от стари, веселяшки филми с музика в ритъма на джайв и щракане на пръсти. В горещия сух въздух все още се усещаше предизвикателен мирис на зло.

Регистрираха се във „Фламинго“ и оставиха шестнадесет хиляди долара на депозит в казиното на хотела. Лично заместник-директорът, целият зъби и брилянтин, ги съпроводи до тристайния им апартамент и се погрижи да им осигури храна и пиене, достатъчни за целия престой.

Франк прекара вечерта да разглежда масите за блекджек — брой на използваните колоди, правила за цепене и удвояване, бързина и характер на крупиетата. Джеф му прави компания до някое време, после му писна и тръгна да се разхожда из казиното, попивайки особената му атмосфера. Тук всичко изглеждаше илюзорно — разноцветните чипове, които всъщност представляваха огромни суми пари, бляскавите облекла на мъжете и жените… отчаяна демонстрация на сексуално предизвикателство, на безкрайно, безгрижно охолство.

Прибра се в апартамента рано и заспа, докато зяпаше шоуто на Джак Пар. Когато се събуди на другата сутрин, Франк кръстосваше стаята, мърмореше си под нос и периодично поглеждаше в саморъчно изработени картончета с таблици.

— Идваш ли с мен на закуска?

Франк поклати глава.

— Искам да ги мина още веднъж и някъде преди обед да седна на масата. Да хвана крупиетата в края на сутрешната смяна, като са вече уморени.

— Разумно. Е, късмет. Аз сигурно ще бъда при басейна. Обади се по някое време да кажеш как върви.

Яде сам на маса за шестима в ресторанта, преглеждайки бюлетина за конни надбягвания. Залозите за Шатогей за надбягванията в Белмонт продължаваха да се качват, отбеляза със задоволство, но от останалите десетина състезания, изредени във вестника, никое не му говореше нищо. Докато четеше, унищожи двойна порция бъркани яйца с дебели резени домашна шунка, после си поръча внушителна купчинка палачинки и трета чаша мляко. През последните няколко години бе придобил навика да минава без закуска или само с някоя и друга бисквита на път за работа, но това ново младо тяло си имаше собствени изисквания.

Върна се горе да си облече банския; Франк вече бе излязъл. Грабна огромна хавлиена „V“, спря край магазина за подаръци на хотела за бутилка „Копъртън“ (забеляза, че няма етикетче за киселинно съдържание) и най-после се разположи на шезлонг край басейна.