Кен Гримвуд - Игра на живот

През целия път от Атланта колата бе привличала любопитни погледи и коментари и вероятно щеше да бъде така и до Лас Вегас. Джеф се чувстваше напълно удобно в нея, футуристичният дизайн и уреди по таблото му вдъхваха увереност. Удълженият нос на машината, смъкнатата задна част щяха да изглеждат привлекателно артистични през 1988 година и всъщност Джеф май си спомняше, че някаква независима компания бе продължила да произвежда ограничени серии „Аванти“ и през осемдесетте. За него, заключен тук в 1963, колата бе нещо като спътник във времето, плюшено убежище от собствената му епоха. Каквато и носталгия да изпитваше по шевролета, тази кола предизвикваше дори още по-силна, обратно насочена носталгия.

— Ей, какво стана с пиячката?

— Идва.

Подаде студената бира на Франк и отпи дълга глътка от своята. Тръгнаха веднага след дипломирането на Франк, в края на май. Самият Джеф отдавна бе спрял да посещава часовете, беше скъсан на всичките си изпити, но въобще не му пукаше. Франк поиска да тръгнат на юг и да спрат за няколко дни в Ню Орлиънс да празнуват, но Джеф настоя за по-пряк маршрут, през Бирмингам, Мемфис и Литъл Рок. Покрай тези градове на всеки стотина километра лежаха наскоро построените отрязъци от новата междущатска магистрала със скоростно ограничение между 120–140 км/ч и Джеф се възползваше от липсата на движение и широките гладки ленти, за да натисне педала на авантито почти до максимума от 280 км/ч.

Потискащата обърканост, която бе изпитал след злополучната вечер с Джуди Гордън, до голяма степен бе отнесена от еуфорията около печалбата от дербито. Не се бе срещал с нея повече освен случайно из колежа. Освен това бе престанал да се измъчва с възможни обяснения на положението, в което бе изпаднал, освен понякога, когато внезапно се събудеше на зазоряване и обърканият му мозък безуспешно се опитваше да намери невъзможни отговори. Каквато и да бе истината, сега поне бе сигурен, че познанието му за бъдещето не е просто фантазия.

Досега успяваше да отклонява въпросите на Франк за това какво го е подтикнало към невероятния залог. Мадок бе решил, че Джеф е непризнат гений със собствени, тайни методи. Убеждението му се затвърди съвсем, когато Джеф отказа да заложи на следващото надбягване — Прийкнес Стейкс 8 8 Състезание, провеждано от 1900 година на хиподрума „Пимлико“ в Балтимор, Мериленд с дължина 1900 метра. — Б.пр. — две седмици след дербито. Сигурен бе, че Шатогей спечели две от трите надбягвания за Тройната корона 9 9 Тройната корона печели конят победил и в трите надбягвания — дербито на Кентъки, Прийкнес Стейкс и Белмонт Стейкс в една календарна година. — Б.пр. тази година, но не помнеше кое точно бе загубил; и така, въпреки протестите на Франк, той настоя да не участват в залаганията за Прийкнес. Кенди Спотс спечели с три и половина дължини. Сега Джеф не само бе сигурен в победата на своя кон в предстоящото надбягване — Белмонт Стейкс 10 10 Състезание, провеждано от 1900 година на хиподрума Белмонт парк в Ню Йорк, с дължина 2500 метра. — Б.пр. , — но триумфалното завръщане на Кенди Спотс отново вдигна залозите за съперника му.

Залагането придаваше нов смисъл на живота му, помагаше му да се откъсне от блатото на безнадеждността, от метафизичните философски мъдрувания, които все не носеха отговори за това, което му се случваше. Не бе полудял, но още месец размисли върху това неизвестно, което нямаше и как да стане известно, щеше със сигурност да го докара дотам. Залагането бе нещо ясно зададено, праволинейно — печалба или загуба, дебит или кредит, вярно или грешно. Точка. Никаква двойственост, никакви вторични въпроси; особено пък когато знаеш резултата предварително.

Франк събра тестето, направи няколко розетки.

— Ей, хайде да направим едно с две тестета!

— Добре, става. — Джеф примъкна стол до леглото, взе картите, размеси ги и започна да раздава.

— Плюс едно, плюс едно, нула, минус едно, минус две, минус две, минус три, минус две…

Джеф се заслуша доволен в познатия припев, отброяването на асата и десетките при раздаването. Франк хищно запаметяваше таблици и схеми от току-що излязлата книга „Как да победим крупието“, компютърно изследване на стратегиите за залагане в блекджек. Джеф бе чел колко добре всъщност работеше методът за броене на картите. Към средата на седемдесетте казината бяха започнали да гонят играчи, които използваха такива техники. Но в тази епоха все още крупиетата и шефовете им приветстваха всякакви системи, считайки такива играчи за лесна плячка. Франк щеше да се справи чудесно и да спечели всичко възможно, пък и ако се отдадеше на тръпката на собствените си триумфи по масите за 21, може би вниманието му щеше донякъде да се отклони от невероятната печалба, която Джеф смяташе да реализира в Белмонт.