Кен Гримвуд - Игра на живот

Вечерта с Джуди бе започнала доста приятно, но финалната сцена в колата доста го потисна. Бе забравил вкуса на изкуствения секс. Не, не забравил, а просто никога не си бе давал сметка какво точно представлява, не и когато му се бе случвало за пръв път. Цялата непочтеност на преживяването тогава е била скрита под вълнението на новооткритата емоция, на наивния, но неустоим сексуален глад. Това, което някога му се бе струвало страшно еротично, сега му се разкриваше в цялата си пошлост, незамъглено от дистанцията на времето — бърза ръчна обработка на предната седалка на шевролета на фона на лоша музика.

И какво, по дяволите, щеше да прави сега? Просто да продължи? Да се задоволява да се мачка в колата с някаква си росна блондинка от друга епоха, която никога не е чувала за хапчета? Да се върне в училище и да участва в пролетни балове, сякаш му е за пръв път? Да наизустява отново отдавна забравените статистически таблици, които никога не му бяха свършили никаква работа, за да си вземе изпитите по социология?

А може би изобщо нямаше избор, ако това феноменално, гротескно превключване на времето се окажеше трайно. Може би наистина щеше да му се наложи да го повтори — цялото, отново — година след година, предвидими, мъчителни. Тази уж алтернативна реалност ставаше все по-осезателна с всеки изминал момент и подчиняваше живота му. Сега другото му аз бе неистинско. Трябваше да приеме факта, че е осемнадесетгодишен първокурсник, напълно зависим от родителите си и от способността си да мине отново цяла камара академични курсове, които сега го изпълваха с презрение и абсолютна досада.

По телевизора вървяха новините, спортният коментатор монотонно четеше резултатите от първа бейзболна лига. Джеф си поръча ново питие, но докато барманът допълваше чашата, вниманието му изведнъж се прикова като магнит към думите, долитащи от стария телевизор „Силвания“.

— … пристига на надбягването в Чърчил Даунс непобеден, все пак не бива да забравяме двата млади жребеца от Изток, които могат да застанат на пътя на калифорнийския шампион. Треньорът Уди Стивънс ще изведе Невър Бенд на дербито след убедителна победа в предварителните надбягвания в Степинг Стоун. Стивънс заяви, че не би предрекъл чак сигурна победа, но…

Дербито на Кентъки. 6 6 Ежегодно надбягване с коне на хиподрума „Чърчил Даунс“ в Луисвил, Кентъки, с разстояние два километра, провеждано от 1900 година досега. — Б.пр. Защо не, по дяволите? Ако наистина бе преживял следващите двадесет и пет години, а не си ги бе въобразил или сънувал, едно поне бе ясно — притежаваше огромно количество информация, която можеше да се окаже безкрайно полезна. Не техническа, разбира се — не би могъл да проектира компютър или нещо подобно, но със сигурност имаше познания — и то познанията на журналист — за събитията и тенденциите, които щяха да влияят върху обществото чак до средата на осемдесетте. Можеше да спечели страшно много пари, като залага на спортни състезания или президентски избори. Ако, разбира се, приемем, че наистина имаше конкретна и вярна представа за това какво ще се случи в следващия четвърт век. Но засега все още не можеше да бъде сигурен в това.

— … темпото. Конят, който би могъл да наложи подобно темпо, е Ноу Робъри от конюшните „Грийнтрий“, притежател на рекорда за най-бързо пробягана миля, 1 минута 34 секунди, на щата Ню Йорк… и който победи в Ууд Мемориал само седмица след като постави…

По дяволите, кой ли спечели дербито тази година? Джеф отчаяно се мъчеше да си спомни. Името Невър Бенд му говореше нещо за разлика от Ноу Робъри, но все пак не му звучеше добре.

— … и на двамата им предстои трудна битка срещу тима на Уили Шумейкър и чудото на Запада, Кенди Спотс. Засега не можем да кажем коя е печелившата комбинация и въпреки че се очертава вълнуваща надпревара за купата между тримата претенденти, надделява мнението, че именно Кенди Спотс ще се окичи с гирлянди в събота.

Това име също не му звучеше както трябва. Кой беше конят? Нодърн Дансър? Кауай Кинг? Тези двата със сигурност бяха печелили дербито, само че коя година?

— Ей, барман!

— От същото ли?

— Не, не за пиене. Имаш ли вестник?

— Вестник?

— Да, днешен, вчерашен, без значение.

— „Джърнъл“ или „Конститюшън“?

— Който и да е. Има ли спортни страници?

— Малко са надраскани. „Брейвс“ 7 7 Бейзболен отбор. Първоначално „Бостън Брейвс“, в началото на 50-те отборът се мести в град Милуоки, а през 1964 е окончателно преместен в Атланта. — Б.пр. се местят в Атланта догодина, та им следя резултатите.