Кен Гримвуд - Игра на живот

Вечерта бе протекла по-добре, отколкото Джеф се бе надявал. Остави я да води разговора, да споменава имена, места и събития. Реагираше по спомени или според това какво му подсказваха изражението и тонът й. Само веднъж му се изплъзна анахронизъм. Говореха за техни познати, които планираха да се преместят от общежитието следващата година, и Джеф спомена, че и той може да наеме апартамент в някоя кооперация. Тя въобще не бе чувала думата, но той бързо обясни, че това е новост от Калифорния, за която е чел, и смятал, че скоро ще се появят и в Атланта.

С напредването на вечерта Джеф се отпусна и започна да се забавлява. Бирите му помогнаха, но най-вече фактът, че е близо до Джуди, успокои душата му за пръв път, откак бе започнало всичко. На моменти дори се улавяше, че вече не мисли за бъдещето/ миналото. Беше жив и само това имаше значение. Много жив.

Отметна дългите й руси коси от лицето и отново целуна бузите, носа, устните й. Тя издаде тиха въздишка на удоволствие; пръстите му се плъзнаха от гърдите към горните копчета на блузата й. Но Джуди деликатно отмести ръката му обратно върху гърдите си. Целуваха се още и тогава нейната ръка се озова на бедрото му точно както в бара, но сега се насочваше определено нагоре, докато пръстите й докоснаха твърдия му пенис. Погали краката й, обути в найлонови чорапи, и пъхна ръка под полата, за да почувства меката й кожа.

Джуди се изтръгна от прегръдката, изправи се рязко и прошепна:

— Дай си кърпичката.

— Какво? Аз не…

Тя измъкна бялата носна кърпичка, пъхната автоматично в джоба на якето, докато обличаше старомодните дрехи по-рано тази вечер. Джеф се наклони към нея, опита се да я притисне до себе си, но тя се възпротиви.

— Шшшт — прошепна и му се усмихна мило. — Просто седни и си затвори очите.

Той се намръщи, но я послуша. Внезапно тя му разкопча ципа и измъкна члена му навън с уверен жест. Джеф отвори широко очи от учудване и видя, че тя гледа навън, докато пръстите й се движеха в равномерен ритъм. Той хвана ръката й и я стисна.

— Джуди… не.

Тя го погледна загрижено.

— Тази вечер не искаш ли?

— Не по този начин. — Той внимателно отстрани ръката й и си закопча ципа. — Искам теб, искам да бъда с теб. Но не по този начин. Можем да отидем някъде, да намерим хотел или…

Джуди рязко се отдръпна и го изгледа гневно.

— Какво искаш да кажеш? Аз не съм такава!

— Просто казвам, че искам да сме заедно, да се любим. Искам да ти дам…

— Няма какво да ми даваш! — Лицето й се сбърчи, всеки миг щеше да се разплаче. — Опитвах се да те облекча, както сме правили винаги досега, и изведнъж ти се извърташ и искаш да ме водиш в някакъв си евтин хотел, сякаш съм… проститутка!

— Джуди, за бога, въобще не е така! Не разбираш ли, че просто искам и ти да си щастлива?

Тя извади червило и ядосано извъртя огледалото за обратно виждане.

— Много благодаря, и така съм си съвсем щастлива! Или поне бях, до тази вечер.

— Виж, съжалявам, че изобщо го казах. Става ли? Просто си мислех…

— Задръж си мислите за себе си! И ръцете също! — Тя светна лампичката и си погледна часовника.

— Не исках да те разстройвам. Ще поговорим утре.

— Изобщо не искам да говоря за това. Искам веднага да ме върнеш в общежитието. Тоест, ако успееш да си спомниш как се стига.

След като я остави, Джеф намери отворен бар на „Лорт Друид Хилс Роуд“, до новия търговски център на площад „Ленъкс“ Не изглеждаше като място, където може да налети на някого от „Емъри“. Беше бар за пиячи, място за по-възрастни, по-улегнали посетители, които търсят час спокойствие от мислите за ипотеките и потискащите си бракове. Джеф се почувства като у дома си, въпреки че рязко се открояваше от останалите клиенти; барманът дори му поиска лична карта, но той успя да намери онази подправената, която носеше навремето в задното джобче на портфейла си за подобни редки случаи. Човекът изсумтя недоверчиво, но му донесе двоен „Джак Даниълс“ и се оттегли да човърка копчето за настройка на черно-белия телевизор над бара.

Джеф отпи дълга глътка и се загледа с отсъстващ поглед в новините. Продължаваха безредиците в Бирмингам, Джими Хофа 4 4 Джеймс Хофа (1913 — ?) — президент на профсъюза на шофьорите, осъден за корупция и връзки с мафията. Изчезва мистериозно в един ресторант в Детройт през 1975. — Б.пр. бе обвинен в подкупване на съдебни заседатели в Нашвил. Подготвяше се изстрелването на спътника „Телстар II“. Джеф си помисли за убийството на Мартин Лутър Кинг, за мистериозното изчезване на Хофа, за небето, пълно със сателити, замерящи планетата с MTV и повторения на „Маями Вайс“ 5 5 Телевизионен сериал, създаден между 1984 и 1989 от Майкъл Ман. — Б.пр. . О, прекрасен нов свят!