Флорънс Шин: Играта на живота и как да я играем

Флорънс Сковъл Шин (1871–1940) е една от най-известните писателки в сферата на духовната литература, създала класически произведения сред книгите за личностно усъвършенстване.

По линия на майка, във вените на Флорънс тече американска „синя кръв“. Пра-пра-дядото на майка — писателят Франсис Хопкинсън, бил също така политик и член на Американския Конгрес, както и един от съставителите на Декларацията за независимост.

Флорънс получава образованието си във Филаделфия във Френдз Сентръл Скул и учи живопис в Академията за изобразителни изкуства в Пенсилвания от 1889 до 1897. Именно там тя се запознава с бъдещия си съпруг Евърет Шин (1876–1953), който приживе се е ползвал с името на известен импресионист-живописец.

Наскоро след като Флорънс завършва Академията, тя и Евърет се оженват.

Семейство Шин се установява в Ню Йорк — където всеки поотделно преследва своята кариера в изкуството.

В тези младежки години, прекарани в Ню Йорк, Флорънс разкрива талант и на художник, и на актриса. Сред по-близките тя е била известна с празничните вечери, които е давала, с красноречието и остроумието си.

Част от предвоенната кариера на Флорънс (става въпрос за Първата световна война) протича като илюстраторка на детска литература — списания и книги.

През 1914 г., след 14 годишен брак, Евърет поисква развод.

На Флорънс е необходимо известно време да се съвземе от удара, след което започва съвсем нова кариера. Захваща се с религия, но особен вид „нейна“ религия. Религията на Флорънс била нещо като известното „мислене по нов начин“, което по-късно става характерно за движението на „Нова епоха“ (New Age). Това е религията на успеха.

Флорънс работи върху своята философия, а после написва книга с предизвикателното заглавие „Играта на живота и как да я играем“. Никой издател не иска първоначално да се докосне до нея. И така тя разпродава старите сребърни реликви на своите родители и я издава сама през 1925 година.

Бившият съпруг Евърет я навестява, особено след като решава повторно да се ожени (той се жени три пъти, след като се развежда с Флорънс). Флорънс благославя брака му с думите „Сега вече този път е истинският брак за теб!“, но Евърет умира разведен.

В новата си следвоенна кариера на духовен учител и лектор, Флорънс продължава да пише. През 1928 г. излиза продължение на първата книга. Заглавието е: „Твоята дума е твоята магическа пръчица“. Друга книга — „Тайната врата към успеха“, публикувана малко преди да почине през 1940 г., е сбор от лекциите на обществени места. Последната книга „Силата на изречената дума“, е сбор от нейни бележки, събрани и издадени от нейна ученичка след смърта (през 1945 г.).

Още приживе и вече десетилетия след смъртта стотици хиляди хора в САЩ и целия свят, запленени от книгите превръщат идеите на Флорънс Сковъл Шин в част от своя живот.

Повечето хора считат живота за борба, но той не е борба, а игра. Това е игра, която обаче не можем да играем успешно, без да познаваме духовните закони. Старият и Новият Завет ни разкриват правилата на тази игра с изумителна яснота. Иисус Христос учи, че това е голямата игра на Даване и Получаване. „Каквото човек посее, това и ще пожъне“. Това означава, че каквото е словото или делото на човека, такова ще му се върне. КАКВОТО ДАДЕ — ТОВА ЩЕ ПОЛУЧИ.

Ако човек раздава омраза, ще получи омраза, ако раздава любов, ще получи любов, ако раздава критики — ще бъде критикуван, ако лъже — ще го лъжат, ако мами — ще го мамят. Но ни е казано също така, че въображението има водеща роля в играта на живота.

„От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си (или въображението), защото от него са изворите на живота“ (Притч. 4:23).

Това означава, че каквото човек си представя, то рано или късно се проявява в живота му. Имах познат, който се страхуваше от една болест. Беше много рядка болест и от нея трудно се заболяваше, но той непрекъснато си представяше, че е болен от нея, докато накрая се разболя и умря, превръщайки се в жертва на разстроеното си въображение. Ето защо, за да играем успешно играта на живота, ние трябва да тренираме въображението си. Когато въображението на човека е тренирано да си представя само хубави неща, той постига всяко праведно желание на своето сърце — здраве, богатство, любов, приятели, идеална себереализация, най-висшите си идеали. Наричат въображението „ножицата на ума“, тъй като то непрекъснато изрязва, изрязва, ден подир ден, картините, които човек вижда там, и рано или късно той се сблъсква със собствените си творения в действителния свят. За да може да тренира успешно въображението си, човек трябва да знае как работи умът му. Гърците са казвали: „Опознай себе си“.