Флорънс Шин: Играта на живота и как да я играем

„Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му“ (Притч. 18:22).

Едно от най-големите послания за човешкия род, дошло чрез светите писания, е, че Бог е първоизточникът на човешките блага и че човек може да реализира, използвайки словото, всичко, което му принадлежи по божествено право. Но човек трябва да вярва непоколебимо в това, което изрича.

Исаия казва: „Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил“. (Ис. 55:11) Ние днес знаем, че думите и мислите притежават огромна вибрационна сила, и дори моделират тялото и делата на човека.

Веднъж при мен дойде една много разтревожена жена. Каза ми, че на петнадесето число от същия този месец ще я съдят за 3000 долара. Не виждаше откъде може да вземе парите и отчаянието нямаше граници.

Казах, че Бог е първоизточникът на нашите блага и че всяко искане може да бъде удовлетворено.

И така, изрекох словата. Поблагодарих, че жената ще получи трите хиляди долара в нужния момент, по необходимия начин. Казах, че трябва непоколебимо да вярва, че това ще стане и да прояви своята непоколебима вяра. Петнадесето число от месеца дойде, но парите ги нямаше.

Тя ми се обади по телефона и ме попита какво да направи.

Отговорих: „Събота е, така че делото не може да е днес. Твоята роля е да се правиш на богата, и по този начин да проявиш непоколебима вяра, че до понеделник ще получиш парите“. Тя ме помоли да отидем заедно да обядваме, за да поддържам куража. Когато се срещнахме в ресторанта, аз казах: „Не е време да икономисваш. Поръчай скъп обяд. Действай така, като че ли вече си получила трите хиляди долара.“

„И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите“. (Мат. 21:22). „Трябва да се държиш така, като че ли вече си получила това, което искаш“. На следващата сутрин тя ми се обади по телефона и ме помоли да бъда с нея през деня. Тогава аз я успокоих: „Не, теб Бог те закриля, а Бог никога не закъснява“.

Същата вечер тя отново ми се обади, силно развълнувана, за да ми каже: „Мила моя, случи се чудо. Бях останала в къщи преди обяд. В един момент се позвъни на вратата. «Не пускай никого» — наредих на прислужницата. Тя обаче погледнала през прозореца и ми каза: «Това е братовчед ти с дългата бяла брада». «Върни го. Искам да го видя» — помолих я аз. Той тъкмо завиваше покрай ъгъла, когато момичето го настигна. Той се върна.

Разговаряхме около час и тъкмо да си тръгне, ме попита: «Впрочем, как си с парите?».

Казах му, че имам голяма нужда от пари. «Добре, мила, на първо число от другия месец ще имаш трите хиляди долара!».

Аз не исках да му разправям, че ще ме съдят. Какво да правя? Парите ми трябват утре, а той ще ми ги даде едва на първи.“ Аз казах: „Ще продължа да «въздействам» на нещата“. Изрекох: „Духът никога не закъснява. Благодаря, че тя е получила парите на невидимото ниво и че те се появяват своевременно“. На следващата сутрин братовчед отново се обадил: „Ела в офиса ми да ти дам парите“. Същият този следобед трите хиляди долара бяха внесени на нейна сметка в банката и тя развълнувано попълваше необходимите чекове.

Ако човек се моли да успее, а се готви за провал, ще постигне това, за което се готви. Ето един пример. При мен дойде човек и ме помоли да изрека необходимите думи, за да му опростят някакъв дълг.

Разбрах, че той прекарва времето си в чертане на планове какво щял да каже на човека, когато не си плати дълга, с което щеше да неутрализира думите ми. А той би трябвало да си представя мислено, че си плаща дълга.

Прекрасна илюстрация на това откриваме в Библията, в разказа за тримата царе, които останали в пустинята без вода за хората и за конете им. Те попитали пророка Елисей какво да правят и получили това удивително послание:

„Направете тая долина яма до яма; защото тъй говори Господ: няма да видите вятър и няма да видите дъжд, а тая долина ще се напълни с вода“.

Човек трябва да се подготви за това, което е поискал, докато още няма и най-малък признак, че то ще се изпълни.

Ето друг пример. Една жена решила да си търси апартамент в момент, когато в Ню Йорк апартаментите не достигали. Намирането на жилище изглеждало почти невъзможно и приятелите я съжалявали и казвали: „Колко лошо, ще трябва да оставиш някъде мебелите си и да си наемеш стая в хотел!“. Тя им отговаряла: „Не ме съжалявайте. Аз съм супержена и ще намеря апартамент“.