Флорънс Шин: Играта на живота и как да я играем

Тя изричала следните думи: „О, Безграничен дух, моля те разкрий на мен пътя към подходящия апартамент“. Тя знаела, че всяко искане може да бъде удовлетворено и че „няма ограничения“ на духовно ниво, и когато човек е с Бог, той повече не е сам.

Имала намерение да купи нови одеала, когато „изкусителят“ — опониращата мисъл или разсъдъкът започнали да я увещават: „Не купувай одеала, може би в края на краищата няма да намериш апартамент и одеалата няма да ти са нужни“. Тя бързо отговорила (на себе си): „Ще изкопая моите ями като купя одеалата“. По този начин тя се подготвила за апартамента — действувала така, като че ли вече го има.

В крайна сметка тя намерила апартамент като по чудо — дали го на нея, въпреки че имало над двеста други кандидати.

Одеалата били признак на активна вяра.

Не е нужно да поясняваме, че ямите, изкопани в пустинята от тримата царе, по-късно били препълнени с вода (Прочетете Втора книга Царства).

Не е лесно за обикновения човек да навлезе в духовната сфера. От подсъзнанието се надигат враждебни мисли на съмнение и страх. Те са „чуждата армия“, която трябва да се прогони. Това обяснява защо „е най-тъмно преди зазоряване“.

Проявлението на нещо голямо обикновено е предшествано от мъчителни мисли.

Когато човек произнесе някоя възвишена в духовно отношение истина, той предизвиква старите схващания на подсъзнанието и то трябва да преодолее чувството за „грешка“.

Това е моментът, когато човек нееднократно трябва да препотвърждава истината пред себе си, да се радва и да бъде благодарен, че вече нещо му е било дадено. „Преди да си ме повикал, аз ще ти отговоря“. Това означава, че трябва да сме благодарни за „всяко хубаво нещо, което ни се дава“.

Човек може да получи само толкова, колкото той счита за възможно.

На децата на Израел беше казано, че могат да получат цялата земя, която могат да обхванат с поглед. Това важи за всеки човек. Той притежава само земята на своето духовно полезрение. Всяка велика творба, всяко голямо постижение са дошли на бял свят чрез следване на предварителна представа, а често точно преди голямото постижение ни сполитат явен неуспех и обезкуражаване.

Когато децата на Израел стигат до „обетованата земя“, те се страхуват да влязат в нея, защото според тях тя е обитавана от исполини, които ги карат да се чувстват като скакалци. „Там видяхме и исполините — ние изглеждахме пред тях като скакалци“. На почти всеки човек се случва при дадени обстоятелства да се чувстват точно така.

Но хората, които познават духовния закон, не се вълнуват от външния вид на нещата и радостта не им е чужда дори когато са „в плен“. С други думи, те непрекъснато си представят добрия изход и благодарят преди още това да е станало.

Има чудесен пример в подкрепа на казаното дотук от живота на Иисус Христос. Той казва на учениците си: „Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва“. (Иоан 4:35) С ясния си взор той прониква отвъд „материалния свят“ и вижда отчетливо четириизмерния свят, нещата такива, каквито са, съвършени и завършени в божествения ум. Така че човек трябва винаги да носи представата за целта на своето пътуване и да търси нейното реализиране. Това може да е добро здраве, любов, замогване, себереализация, дом или приятели.

Това са все завършени и съвършени идеи, записани в божественото съзнание (свръхсъзнанието на човека) и те трябва да се осъществят чрез човека, а не просто да стигнат до него. Ето един пример в подкрепа на казаното. При мен дойде един човек и ме помоли да направя нещо за успех. Налагаше му се за кратко време да събере 1500 долара за бизнеса си. Срокът за това вече бе почти изтекъл, когато той дойде при мен съвсем отчаян. Никой не искал да инвестира в предприятието му, а от банката му бяха отказали категорично заем. Аз му казах: „Предполагам, че в банката си загубил своя кураж, а значи и силата си. Ти можеш да контролираш всяка ситуация, при условие, че най-напред владееш себе си. Върни се в банката, а аз ще направя това, което се очаква от мен“, добавих аз. Всъщност това, което аз направих в неговия случай, бе да произнеса следното: „Ти си благоразположен към духа на всеки, свързан с банката. Нека от тази ти предразположеност произлезе божествената идея“. На което той отвърна: „Слушай, жено, говориш за невъзможни работи. Утре е събота; банката затваря в дванайсет. По-рано от десет часа няма да съм стигнал в нея. Крайният срок изтича утре и впрочем, нищо няма да излезе. Твърде късно е.“ Тогава аз му обясних: „На Бог не му е нужно време и никога не е късно. С негова помощ всичко е възможно“. А след това добавих: „От бизнес нищо не отбирам, но за Господ много неща зная“. Той отвърна: „Когато седя тук край теб всичко ми изглежда наред, но когато изляза навън, става лошо“. Той живееше в един далечен град и цяла седмица нямах никакви новини от него, после пристигна писмо: „Ти беше права. Събрах парите. Никога вече няма да се усъмнявам в истинността на всичко, което си ми казвала“.