Александър Шемелеков - Да си довършим играта

— Който загуби контрата, носи пиенето! Цепи! — каза Цоло, взе картите и раздаде, като не пропусна крадешком да погледне последната карта от тестето. Върху тънката амбалажна пластмаса бе нарисувано вале спатия.

— Всичко коз! — безапелационно обяви той и светкавично раздаде останалите карти.

— Оп-па! Пак си погледна долната карта! — изчурулика Црак — Дзию, пиши ни играта, тоя не спря да лъже…

— Трай бе, бройлер! — изръмжа Цоло — Стига си ми кудкудякал, да не ти оскубя перушината!

— Хайде де! — Црак се накокошини и изтрака с клюн предизвикателно. — Маймуна космата, така ще те… гхъ-ъ!

Но не можа да довърши репликата си, защото Цоло скочи през импровизираната маса и го стисна за шията. Двамата се изтъркаляха на пода. Разхвърча се перушина.

Дзю и Хъс се хвърлиха да ги разтърват.

— Хей, не се правете на идиоти! Да се карате се за някаква си игра! Престанете ви казвам!!! — Дзю застрашително изщрака с отровните си челюсти.

Двамата неохотно се разделиха, но продължиха да фучат и да си разменят свирепи погледи. Цоло изплю един зъб и изпсува. После подреди кашоните, изправи масата и вдигна картите.

— Добре де, — каза той примирително — хайде да си довършим играта. Тая няма да я смятаме.

Хъс седна на един нар и се облегна на стената.

— Не ми се играе повече. — каза той — Само си губим времето. Трябва да предприемем нещо докато не е станало късно.

— Айде-е, пак старата песен. — проточи Цоло — Какво ще предприемеш, бе? Дори скафандър нямаме, а и да имахме…

— Хъс е прав! — намеси се Црак — Сигурно цялата флота на Конфедерацията е вече на крак. Трябва да измислим нещо преди да са ни намерили. Не искам до края на живота си да чукам камъни, още по-малко в рудниците на Вейн Алфа.

— Не разбирам за какво се тръшкате. Живи ли сме — живи сме. В трюма има припаси за цяла колония. Животоподдържащите системи работят. Докато ни намерят ще мине време, а присъдите текат. А ако ни открие някой търговски кораб, ще продадем провизиите и — кой накъдето види. Какво има да се мисли, какво има да се предприема. Най-много нещо да разкаляме терена. Я зарежете тая работа, ами дайте да си довършим играта!

Никой не му отговори.

— Така. — каза Дзю — Ако сте обърнали внимание, точно когато бяхме набрали скорост за скока и навлизахме в хиперпространството, корабът се разтресе. В същия миг едновременно отказаха системите за контрол и управление, а автоматиката херметизира нашия отсек.

— Изглежда, — обади се Црак — че предните килии и екипажът не са имали нашия късмет…

— Здрасти! — провикна се Цоло — Много ясно, че не са! Иначе отдавна да са тук. Щеше ли капитанът да зареже сто тона първокласна пиячка просто ей така?! Хитрец е бил той, мир на праха му, кой ще заподозре каторжнически кораб на Конфедерацията в контрабанда на уиски. А, това ме подсеща, че пиенето свърши. Отивам долу.

Той стана и тръгна към трюма.

— Тоя маймун е голям досадник! — каза Црак — Има се за много хитър.

— Не му обръщай внимание. — каза Дзю — Та аз мисля, че най-вероятно двигателят на това старо корито се е скапал точно при навлизане в хиперпространството и корпусът се е разделил на две.

— Възможно ли е това? — учудено попита Хъс.

— По принцип не е изключено, — отговори Дзю — макар че досега очевидци не е имало. Хиперпространството винаги е било мътна работа. Което означава, че в момента може да сме на милиони светлинни години извън нашата галактика.

— Следователно — каза Црак — единственият ни шанс е да се опитаме да поправим двигателя. И ако успеем…

Внезапно в коридора задумкаха бързи стъпки. Цоло нахълта задъхан.

— Вие май търсехте причината за аварията? Ето я! — извика той и хвърли на масата един отломък с цвят на печена глина. — Метеор! Направил е хиперпространствения преобразувател на сол.

Хъс взе отломъка и го заразглежда с интерес. Почука го, разклати го и го докосна с раздвоения си език.

— Това не е метеор. — каза той. — Кух е. Мога със сигурност да кажа, че технологията и материалът, от които е направен не са от нашата Галактика. Може би е някакъв контейнер. Ето, вижте, тук има печат с някакви странни знаци. Вероятно запечатва отвора.

Всички се струпаха около него.

— Тогава да го отворим, може да има нещо ценно вътре! — извика Цоло.

— А ако е нещо опасно?

— Стига бе, я виж колко е стар!

— Чакайте, чакайте! — извика Дзю — Не ви ли се струва, че цялата тази работа започва да намирисва?