Флорънс Шин: Играта на живота и как да я играем

Умът се състои от три части: подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е просто сила без посока. То е нещо като поток или електричество и върши това, към което го насочиш; не притежава индукционна сила.

Това, което човек дълбоко чувства или ясно си представя, се отпечатва върху подсъзнанието и се осъществява до най-малката подробност.

Например, когато бяхме деца, една моя позната все се „правеше“ на вдовица. Обличаше се в черни дрехи и си слагаше дълъг черен воал, а хората намираха това за много остроумно и забавно. Тя порасна и се ожени за човек, когото много обичаше. Наскоро след това той почина и тя носи дълги години траурни дрехи. Представата за себе си като вдовица се бе отпечатала върху подсъзнанието и в съответното време се бе осъществила, независимо от опустошението, което бе довела след себе си.

Наричат съзнанието тленен или телесен ум. То е човешкият ум и вижда живота такъв, какъвто изглежда. Умът вижда смърт, бедствие, болест, бедност и всякакви ограничения и от него се впечатлява подсъзнанието. Свръхсъзнанието е Божият ум във всеки човек и е царството на съвършените идеи. В него е „съвършеният образец“, за който говори Платон, „божественият замисъл“, тъй като за всеки човек има такъв.

„Има място, което само ти можеш да запълниш и никой друг не може, нещо което ти трябва да извършиш и никой друг не може“.

Свръхсъзнанието съдържа съвършена представа за това. Тя обикновено проблясва в съзнанието като недостижим идеал — „нещо, което е прекалено хубаво, за да е истина“. В действителност истинската съдба (или назначение) на човека проблясва в съзнанието му от Безкрайния Разум, който е в самия него. Обаче много хора са невежи по отношение на истинските си съдби и се борят за неща и положения, които не са техни, и които биха им донесли само провал и неудовлетвореност, ако ги постигнат.

Например, веднъж при мен дойде една жена и ме помоли да „изрека вълшебните думички“, за да се омъжи тя за човека, в който беше много влюбена (тя го наричаше А. Б.). Отговорих, че по този начин бих нарушила духовния закон, но бих изрекла „вълшебните думички“ за подходящия за нея човек, „божествения избор“, човека, който принадлежи по съдба.

После добавих: „Ако А. Б. е подходящият човек, Вие не можете да го загубите, но ако не е, ще срещнете човек, който е равностоен на него“.

Тя често се виждаше с него, но приятелството им не напредна. Една вечер тя ми позвъни и каза: „Знаеш ли, през последната седмица А. Б. съвсем не ми изглеждаше толкова прекрасен“. Аз отговорих: „Може би той не е божественият избор за теб, а друг“. Скоро след това тя започна да се среща с друг човек, който се влюби в нея веднага и заяви, че тя е неговият идеал. Всъщност той бе казал всичко онова, което тя винаги бе желала да чуе от А. Б. „Беше много странно“, отбеляза познатата ми. Не след дълго тя отговори на любовта му и загуби всякакъв интерес към А. Б.

Давам този пример като потвърждение на заместителния закон. Една правилна идея замества погрешната, следователно не става дума за загуба или жертва. Иисус Христос казва: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“. Той казва още, че царството е вътре в нас. Царството е средището на правилните идеи или на божествените образци.

Иисус Христос учи, че думите имат водеща роля в играта на живота: „По думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден“. Много хора са опропастили живота си вследствие на празни думи. Например, една жена ме попита веднъж защо живее в бедност и ограничения. Някога имала дом, била обградена от красиви неща и разполагала с много пари. Анализирайки живота, установих, че често се беше чувствала уморена от грижите за дома си и не веднъж бе казвала: „Писна ми от вещи — бих искала да живея в хралупа“. После добави: „Днес живея в хралупа“. Думите я бяха довели до това положение. Човешкото подсъзнание няма чувство за хумор и често, шегувайки се несполучливо, хората си навличат нещастия. Например, една жена, която имаше много пари, непрекъснато се шегуваше, че се „подготвя за приют за бедни“. След няколко години тя достигна до почти мизерно съществувание, тъй като бе отпечатала в подсъзнанието си представа за недоимък и ограничения.

За щастие, законът работи в двете посоки и състоянието на бедност и недоимък може да бъде променено в състояние на изобилие. Ето следния пример: в един горещ летен ден при мен дойде жена за „сеанс“ за просперитет. Тя бе изнурена и обезсърчена. Каза ми, че има само осем долара. Тогава аз казах: „Е, ще благословим осемте долара и ще ги умножим така, както Иисус Христос умножи хлябовете и рибите“, а той проповядва, че всеки човек има способността да благославя и да умножава, да лекува и да помага. Тя попита: „Какво да направя по-нататък?“ Аз отговорих: „Следвай интуицията си. Имаш ли «хрумване» да направиш нещо или да отидеш някъде?“ Интуицията означава ин-туицияили да ти се подскаже отвътре. Тя е безпогрешният водач на човека и затова в следващата глава аз ще се спра на законите по-обстойно. Жената отвърна: „Не зная — като че ли ми «хрумва» да си отида вкъщи; имам достатъчно пари за обратен билет“. Тя живееше в отдалечен град, в бедно жилище, и разсъдъкът (или интелектът) биха подсказали: „Остани в Ню Йорк, хвани се на някаква работа и изкарай малко пари“.