Кен Гримвуд - Игра на живот

В първия мач питчър бе Куфакс и „Доджърс“ го спечелиха с 5:2. На другия ден мястото му зае Джони Подърс и с помощта на ветерана Рон Пераноски позволи на янките само един хоум-ран, докато „Доджърс“ направиха четири от десет удара.

Третият мач, игран в Лос Анджелис, бе класика с Драйсдейл в главната роля. Резултат 1:0, постигнат от Големия Дон, който изваждаше янките от игра един след друг. В шест от деветте ининга на Драйсдейл му се наложи да играе само срещу минимума от три батъра.

Четвъртият мач бе доста завързан. Дори и Джеф, който го наблюдава на цветния телевизор в „Пиер“ в Ню Йорк, се поизпоти. Уайти Форд, питчърът на янките, отново мереше сили с Куфакс и този път двамата бяха жадни за кръв. Мики Мантъл и Франк Хауърд от „Доджърс“ направиха хоум-ран и доведоха резултата до 1:1 в края на седмия ининг. И тогава Джо Пепитън сбърка при едно хвърляне от колегата му на трета база Клийт Бойър, което даде възможност на Джим Джилиън от „Доджърс“ да се добере до въпросната база. Сега дойде ред на Уили Дейвис от янките и Джилиън успя да отбележи решителната точка, докато топката летеше през центъра.

И така „Доджърс“ разбиха янките в Световните серии и това се случваше на нюйоркски клуб за пръв път от 1922 година насам, когато подобна съдба бе сполетяла „Джайънтс“. Финалът си остана едно от най-големите разочарования в историята на бейзбола и дори и Джеф по-скоро би забравил малкото си име, отколкото подобно събитие.

С помощта на Джеф Франк бе разпределил залога им от 122 000 долара между двадесет и трима букмейкъри в шест града и единадесет различни казина в Лас Вегас, Рино и Сан Хуан.

Общата им печалба възлизаше на повече от дванадесет милиона долара.

Това беше краят на залаганията и двамата го знаеха. Славата им с Франк се носеше навсякъде из страната и нито един букмейкър или казино нямаше да приеме приличен залог от тях.

И все пак имаше още на какво да се залага макар и при по-други правила.

— … там съм настанил счетоводството, а юристите ще бъдат от другата страна на фоайето. Сега слизаме надолу…

На Франк очевидно му бе приятно да развежда Джеф из не напълно оборудваните офиси на петдесетия етаж на небостъргача „Сийграм“. Той лично бе избрал мястото, с одобрението на Джеф, разбира се, и се бе нагърбил с цялата организация, като се започне с учредяването на корпорацията им, наречена „Бъдеще“, и се стигне чак до наемането на секретарки и деловодители.

Франк бе зарязал правото и по мълчаливо споразумение с Джеф щеше да се занимава с ежедневната оперативна работа, докато съдружникът му взема важните решения от рода на: къде да се инвестира и в каква посока да се движи фирмата. Франк вече не подлагаше на съмнение препоръките на Джеф. И все пак след удара със Световните серии отношенията им охладняха. Те рядко излизаха заедно в свободното си време, но Джеф знаеше, че приятелят му пие повече от всякога. Първоначалното любопитство на Франк бе изместено от все по-нарастващия му страх какво точно знае Джеф и как го научава. На този въпрос обаче бе сложена точка.

— … минаваме през приемната. Само да знаеш какво парче ще седи зад това бюро след по-малко от две седмици… И… ето че пристигнахме!

Кабинетът бе обширен и едновременно с това уютен, впечатляващ, но без да създава комплекси. Стол с черна тапицерия очакваше притежателя си зад голямо дъбово бюро с овална форма. Срещу него бяха разположени добре заредено с напитки барче и телевизор, умело прикрит в остъклен шкаф. Двата прозореца, заместващи стените, предлагаха изглед към река Хъдсън и небостъргачите на Манхатън. Имаше и няколко саксии с избуяли цветя, които радваха очите, докато картините на Полък 19 19 Джексън Полък (1912–1956) — американски художник. — Б.пр. сякаш служеха за доказателство, че и човекът е в състояние да твори красота. Малко изненадваща, но чудесно вписваща се в обстановката, бе снимката на състезателен кон, окичен с цветя, намерила място на една от стените. Тя изобразяваше Шатогей веднага след победата му в дербито на Кентъки.

— Всичко това е твое, приятелю — усмихна се Франк Джеф се трогна от жеста му.

— Франк, направо е фантастично!

— Разбира се, можем веднага да сменим всичко, което не ти харесва. Дизайнерът знае, че сегашната му работа е само предложение, което ти трябва да одобриш. В крайна сметка това ще е твоето работно място, нали така.

— Всичко си е точно на мястото. Направо съм поразен. И не се опитвай да ме баламосваш, че дизайнерът се е сетил да сложи снимката на Шатогей.