Кен Гримвуд - Игра на живот

— Защо не гледаме нещо друго? — изпъшка Шарла. — Въобще не мога да разбера какво толкова намираш в тази политика. До следващите избори има още цяла година.

Джеф й подари утешителна полуусмивка, но не си даде труд да отговори.

— „… да се приемат законите за намаляване на данъците и за гражданските права. Ако не бъдат одобрени преди двадесети декември, когато Конгресът излиза във ваканция, двата закона ще срещнат още по-ожесточена съпротива през пролетта в сената. Така Кенеди ще бъде принуден да започне кампанията си в условията на ожесточени законодателни битки вместо озарен от желания ореол на двоен победител.“

Шарла се изправи от дивана, на който допреди миг се бе сгушила, и безшумно се насочи към стълбите за втория етаж на къщата на Източна седемдесет и трета улица.

— Ще те чакам в леглото — осведоми го през рамо тя. Прозрачната й нощница с цвят на праскова не прикриваше нищо. — Искам да кажа, ако все още се интересуваш от това.

— „… Въпреки несекващите критики за трагедията в Залива на свинете 21 21 Известен като залива Кочинос, където САЩ опитват неуспешен десант на кубински емигранти срещу режима на Ф. Кастро — Б.пр. , въпреки наболелите проблеми с помиряването на противоположности като АФТ — КИО 22 22 АФТ — КИО — съкращения съответно на Американска федерация на труда и Конгрес на индустриалните организации. — Б.пр. и представителите на стоманодобивната индустрия, за болшинството от хората изграденият имидж и човекът си остават неделимо цяло. Загорялото младежко лице, прекрасната съпруга, очарователните деца, трагедиите и триумфите, които е преживяло семейството му, непринудеността и чувството за хумор, всичко…“

Джеф превъртя лентата на прототипа на видеокасетофона „Сони“, струвал му единадесет хиляди долара. Машината бе изпреварила времето си с цяло десетилетие и точно тази нейна разновидност нямаше да оцелее. Черно-белите кадри с образа на Кенеди отново оживяха на екрана — толкова познати и все пак навяващи тъга: Кенеди, широко усмихнат в пословичния си люлеещ се стол, обвил с ръце Джон-Джон и Каролайн на пистата на летището, лудуващ с братята си на плажа на Хианиспорт. Джеф толкова пъти бе гледал тези късчета от живота на Кенеди; и в продължение на четвърт век след тях на екрана се появяваше откритата лимузина в Далас, вцепеняващият ужас, кръвта, изпръскала дрехите на Джаки и розите в ръцете й. Сега такива кадри липсваха. Тази вечер в информационната емисия преди два часа не показаха как Линдън Джонсън поема властта, нито пък как траурната процесия преминава през Вашингтон или как се пали Вечният огън на гробището. Тази вечер човекът, когото обсъждаха в новините, бе все още жив, енергичен и пълен с планове както за собственото си бъдеще, така и за това на нацията.

— „… непринудеността и чувството за хумор, всичко това придава допълнителна тежест на идеите за Нова граница, за ново начало… или както се изразяват някои «за второ пришествие на един съвременен Камелот» 23 23 Според легендата, английски град, в който е бил дворът на крал Артур. — Б.пр. . Именно с този изключително положителен и печеливш имидж, а не с някакви солидни и уникални постижения ще трябва да борави наскоро назначеният предизборен екип на Кенеди за новата кампания. Сьоренсен, О’Донъл, Селинджър, О’Брайън и Боби Кенеди са добре запознати със силните и слаби страни на техния кандидат, както и с могъществото на бързо изфабрикуваните митове. Няма съмнение, че те знаят върху какво точно да заострят вниманието си през предстоящата кампания.“

Бюлетинът продължи с репортаж от визитата на Шарл дьо Гол при шаха на Иран, пресъздаваш цялата помпозност на обстановката, така че Джеф изключи видеото. „Кенеди — жив“, помисли си той, както го бе правил неведнъж през последните седмици. Кенеди — повел нацията към Бог знае какво несекващо благоденствие, расово разбирателство, навременно изтегляне от Виетнам?

Джон Ф. Кенеди — жив. Но само още три седмици.

Освен ако, освен ако… какво? Макар банална и очевидна, фантазията бе неустоима. Но това не беше телевизионна драма или научнофантастичен сюжет; Джеф беше тук, в този все още цял-целеничък свят на 1963, в очакване трагедията на столетието да се разиграе пред прекалено знаещите му очи. Беше ли възможно да се намери някакъв начин да я предотврати и имаше ли право да го стори? Той вече бе поставил начало на значителни промени в стопанската история дори и със самото учредяване на корпорация „Бъдеще“, а единството на време и пространство не показваше никакви признаци на непоносимост към делата му.