Кен Гримвуд - Игра на живот

В обратния самолет за Ню Йорк още същата нощ Джеф се напи порядъчно, но алкохолът нямаше принос за триумфалното чувство, изпълнило гърдите му. В главата му една през друга се рояха екзалтирани мисли и се надпреварваха да изплуват картини на един свят, в който войната във Виетнам е заменена с преговори, в който гладните са нахранени, в който расовата дискриминация е премахната без кръвопролития… свят, в който Джон Кенеди и обнадеждаващият дух на хуманизма не умират, а разцъфва и се размножава по целия свят.

Докато самолетът му кацаше, светлините на Манхатън се сториха на Джеф като лумнали огньове, предвестници на прекрасно бъдеще, току-що създадено от него.

В петък следобед, в един и десет, секретарката влезе в кабинета му, без да чука, и остана до вратата с мокро от сълзи лице, неспособна да пророни и дума. Джеф разбра, без да пита. Почувства се като ударен изневиделица с нещо тежко в корема.

Франк също се появи и тихо осведоми младата жена, че днешният работен ден е приключил; тя, както и всички останали служители, можеше да си върви. После издърпа Джеф иззад бюрото му и двамата излязоха от сградата. Хората се щураха по Парк авеню като замаяни. Някои плачеха съвсем откровено, други се трупаха около радиоапаратите. Повечето обаче просто разсеяно слагаха крак пред крак и с вторачен в неизвестна посока поглед се придвижваха с бавна стъпка, напълно нетипична за нюйоркчани. Сякаш земетресение бе разлюляло бетонния свят на Манхатън и никой не бе сигурен в тротоара под краката си. Никой не знаеше дали улицата отново няма да се разтанцува, или дори да зейне и да погълне света. Бъдещето бе пристигнало само за няколко шокиращи секунди.

Франк и Джеф намериха свободна маса в едно притихнало кафене встрани от Медисън авеню. По телевизията показваха как президентският самолет напуска Далас с трупа на президента на борда. В съзнанието на Джеф изникна снимката, изобразяваща полагащия президентска клетва Линдън Джонсън и втрещената Джаки Кенеди редом с него. Опръсканата с кръв рокля, розите в скута.

— И какво ще стане сега? — попита Франк.

Джеф се откъсна от мракобесните си мисли.

— Какво искаш да кажеш?

— Накъде ще поеме светът? Какво ще правим всички ние отсега нататък?

Джеф повдигна рамене.

— Предполагам, че отговорът на въпросите ти в голяма степен зависи от Джонсън. И по-точно какъв президент ще излезе от него. Ти как мислиш?

Франк поклати глава.

— Ти въобще не предполагаш, Джеф. Никога не съм те виждал да предполагаш каквото и да е. Ти просто знаеш какво ще стане.

Джеф се огледа наоколо за келнер. Всички обаче бяха вперили очи в телевизионния екран, на който младият Дан Радър 26 26 Известен телевизионен коментатор. — Б.пр. обобщаваше събитията от следобеда вече за двадесети път.

— Не разбирам за какво говориш.

— Аз също. Или поне не напълно. Но има нещо… необичайно в теб. Нещо странно. Нещо, което не ми харесва.

Джеф видя, че ръцете на съдружника му треперят. Сигурно ужасно му се пиеше.

— Франк, преживяхме ужасен ден и всички сме шокирани, малко или много.

— Не и ти. Във всеки случай не колкото мен или всички останали. Никой от офиса не ти каза какво се е случило. И все едно нямаше нужда да го правят; изглеждаше като че ли си знаел какво ни чака.

— Не ставай глупак.

На екрана се появи широкоплещест представител на полицията, който обясняваше на журналистите за повсеместното издирване, предприето из цял Тексас, за залавяне на убиеца.

— Какво си търсил в Далас миналата седмица?

Джеф предпазливо огледа съдружника си.

— А ти какво, да не би да си проверявал в авиокомпанията къде съм ходил?

— Да, проверих, и какво прави там?

— Проучвах сделки за компанията. Пазарът продължава да се разраства независимо от това, което стана днес.

— Може пък тенденцията да се промени.

— Не ми се вярва.

— Не ти се вярва, а? И защо така?

— Просто имам такова чувство.

— Бая парички натрупа с тези твои „чувства“.

— Можем да постигнем още много.

Франк въздъхна и прокара ръка през преждевременно отънялата си коса.

— Не. Без мен. Стига ми толкова. Махам се.

— Божичко, та ние едва сега започваме!

— Дори и за миг не се съмнявам, че ти ще направиш чудеса, Джеф. Що се отнася до мен, нещата започнаха да стават прекалено странни за вкуса ми. Просто не ми е приятно да продължаваме да работим заедно.

— Исусе Христе, нали не си си помислил, че имам нещо общо с…