Кен Гримвуд - Игра на живот

Франк вдигна ръка и го прекъсна.

— Такова нещо не съм казвал. И не искам да знам нищо по въпроса. Просто искам… да изляза от играта. Можеш да задържиш дела ми в дружеството като оперативен капитал и да ми се издължиш от печалбата през следващите няколко години или колкото там ти трябват. Ако искаш съвет, повери работата ми на Джим Спенсър. Той е свестен човек и знае какво върти. Освен това ще изпълнява инструкциите ти до последната запетайка.

— По дяволите, Франк, и двамата сме в кюпа. Тръгнахме заедно още от дербито, даже от „Емъри“…

— Така е и не отричам, че направихме чудеса, но за мен е време да осребря чиповете си, приятелю. Стигат ми толкова игрички.

— И какво ще правиш сега?

— Предполагам, ще завърша право, ще инвестирам малко, по традиционния начин, освен това имам достатъчно пари да ме изкарат до края на живота ми.

— Не го прави, Франк. Пропускаш най-голямата възможност в живота си.

— Дори и за миг не се съмнявам, че е така. Някой ден може и да съжалявам, но точно сега нямам друг избор. Правя го за успокоение на съвестта си. — Франк се изправи и протегна ръка. — Желая ти късмет и благодаря за всичко. Не беше никак зле.

Докато се ръкуваха, Джеф се чудеше какво е могъл да направи, за да предотврати такъв край. Може би нищо. Може би просто така беше писано.

— В понеделник ще поговоря със Спенсър — обеща Франк. — Ако, разбира се, в света все още царува мир и държавата ни не се е разпаднала.

Джеф го изгледа продължително със сериозни очи.

— Всичко ще си е на мястото.

— Добре е човек да знае такива неща. Всичко хубаво, приятелю.

Когато Франк си тръгна, Джеф се премести на бара и най-после успя да се добере до чаша с алкохол. Когато пиеше третото, Си Би Ес излъчи бюлетина си: „… арестува заподозрян във връзка с убийството на президента Кенеди. Повтарям, полицията в Далас арестува заподозрян във връзка с убийството на президента Кенеди. Според първоначалните сведения човекът е определен като скитник, който в миналото е споделял леви политически пристрастия. Името му е Нелсън Бенет. Полицията твърди, че телефонният номер, записан върху парче хартия, намерена в джоба на Бенет, принадлежи на съветското посолство в Мексико Сити. Още подробности във връзка с ареста и личността на заподозрения очаквайте веднага щом…“

Градината в къщата в източната част на града навяваше мрачни мисли в ноемврийския хлад. Тя бе замислена да се използва през лятото в един свят, от който лятото бе прогонено. Остъклената масичка и извитите хромирани тръби на столовете правеха навъсения ден още по-тягостен. Джеф загърна по-плътно пешовете на дебелото си вълнено палто и за стотен път през последните два дни си зададе въпроса какво точно се бе случило в онзи непредотвратим ден в Далас. Кой, по дяволите, бе Нелсън Бенет? Резервен наемен убиец, появил се на сцената след арестуването на Осуалд? Или просто чиста случайност, обикновен ненормалник, изтикан на преден план от сили, много по-могъщи от която и да е човешка конспирация, с единствената цел да не се наруши ходът на историята?

Нямаше начин да получи отговор на въпроса си. И така имаше толкова много необясними неща в този повторен негов живот, защо точно това да е по-лесно разгадаемо от останалите? И все пак нещо вътре го човъркаше, без да му дава мира. Беше се опитал да използва знанията си, за да премоделира битието в положителна насока, да направи далеч по-велики неща от спечелването на няколко милиона, а успя да предизвика единствено леко вълнение в реката на историята. Промени името на един убиец — нищо повече.

Джеф се зачуди какво може да означава това за неговото собствено бъдеще. Всичките му надежди да изгради наново живота си с помощта на онова, което знае… нима бяха обречени да останат единствено повърхностни промени, количествени, но не и качествени? Нима опитите му да бъде истински щастлив щяха да бъдат безцеремонно смазани, също както и намесата му в убийството на Кенеди? Отговорите и на тези въпроси оставаха вън от възможностите му. Само преди шест седмици се чувстваше като божествен повелител на човешкото знание с безгранични възможности за действие. А сега способностите му отново бяха подложени на съмнение. Усети, че го обзема вцепеняващо чувство на безпомощност, по-страшно от всичко изпитвано от онзи ужасен ден насам, когато като ученик край мостчето…

— Джеф! О, Господи, ела веднага! Убиха Бенет, показаха го по телевизията, видях го със собствените си очи!