Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Сега ги търси.

Ангели! Ангели! Ангели!

Вече е далеч извън кораба и продължава да се отдалечава в еднообразната бездна на извънпространствения тунел, чак до онова, което смята за границата на своя обхват, а после и отвъд нея. Вижда се като чертица от ярка светлина, обтегната през космоса, черта, която няма нито начало, нито край, няма и плът — разтегната безкрай точка от лъчиста енергия, зашеметяваща безплътна драскулка, лъч и нищо повече.

Протяга се. Протяга се.

Ангели!

О. Вече усеща присъствието. Значи са истински, да. Каквото и да са, наистина са там. Може да не са точно ангели, но са там, не много далеч. Съществуват. Ярка светлина. Сила. Магнетизъм. Да. Усеща трескаво вряща маса от концентрирана енергия близо до себе си. Гигантска движеща се маса, която разтяга почти до скъсване тъканта на космоса.

Колко странно! Ангелът има ъглова инерция! Увил се е тежко около колосалната си ос. Кой би си помислил, че ангелите са толкова големи? Но са ангели; могат да бъдат каквото си поискат.

Ноел е притисната от местещата се тежест на ангела, докато той бавно се полюлява по оста си. Приближава се към него.

О.

Зашеметена е от него.

О. О.

Чува го как реве, като напалена пещ. Но какъв оглушителен рев за една пещ е това! О. О. О. О. Чува и някакво припукване, съскане, цвърчене — звуците на безжалостна, безнадеждно изпусната сила.

Прекалено много светлина! Прекалено много мощ!

Колкото е уплашена, толкова е очарована. Но трябва да внимава. Има си работа с огромно, дебнещо чудовище. Ноел се отдръпва малко, после още малко, надвита от интензивното излъчване на другото същество. Толкова мощен ум — чувства се като джудже пред него. Ако го докосне дори косо със собствения си ум, със сигурност ще загине. Трябва да отстъпи и да си осигури някакъв вид трансформатор във веригата, който да я защити от цялата тази ревяща енергия.

Така че се отдръпва, изтегля се все по-назад и по-назад, прибира се на кораба, почива си и обмисля проблема. Ще са необходими време и дисциплина, за да направи каквото трябва да бъде направено. Ще трябва да промени някои настройки, да овладее нови техники, да открие потенциал, който не е знаела, че притежава. Всичко това изисква време и дисциплина. Минути, часове, дни? Не знае. Ще направи каквото е необходимо. И го прави, търпеливо, предпазливо.

И ето. Готова е да опита още веднъж.

Да.

Опитай отново, сега. Бавно, бавно, бавно, и много предпазливо. Търсещото тънко пипало се протяга навън.

Да.

Приближава до ангела.

„Виждаш ли? Тук съм. Ноел. Ноел. Ноел. Идвам при теб с любов и страх. Докосни ме леко. Съвсем леко…“

Съвсем леко…

Леко…

О. О.

„Виждам те. Светлината… око от кристал… фонтани от лава… о, светлината… твоята светлина… виждам… виждам…“

О, като бог…

Беше открила легендата в литературните архиви на кораба, след като капитанът й я беше разказал — историята за Семела. И беше точно както той й я беше разказал, в деня, когато станаха любовници.

„… и Семела пожелала да види Зевс в целия му блясък, и Зевс дълго я разубеждавал; но Семела настояла и Зевс, понеже я обичал, не могъл да й откаже; и така Зевс й се явил в цялото си великолепие и Семела била погълната от блясъка му и само пепел останала от нея, но синът, който била заченала от Зевс, момчето Дионисий, не загинало, Зевс спасил Дионисий, отнесъл го, запечатан в бедрото си, по-късно го открил пред света и го направил бог…“

… О, Боже, аз съм Семела…

Сега тя е ужасена. Това е свръх силите й. Ще бъде погълната; ще бъде заличена. Ноел се оттегля отново, бързо. Обратно в светилището на кораба. Почива, прегрупира се. Опитва се да възстанови силите си, но те са изчерпани до дъно. Изтощена е, поне засега. Почивка тогава. Почивка. Това е много трудно, много опасно. Знае, че би било неразумно да продължи сега. Днес няма да опита за трети път късмета си в пространството между световете.

— Те наистина са там — съобщава тя. Бледа е, уморена, разстроена. Минали са два часа след края на приключението й. Излиза, че цялото пътуване е отнело не повече от няколко минути. А на нея са й се сторили години. Както и на онези, които са я чакали да излезе от транса.

Те са с нея в контролната зала, за да чуят разказа й — Хайнц, Хю, Леон, Елизабет, Иможен, Джулия. Капитанът също е там, разбира се.

— Усещах ги как кръжат някъде извън кораба. Ангели.

— Ангели? — стреснато пита Хайнц. Изглежда необичайно сериозен. — Наистина, буквално?

— Имаш предвид божествени създания с човешка форма, само че с крила, като на старите картини? — пита Ноел.