Робърт Силвърбърг - Първата вълна

— И с имена и индивидуалности — пояснява Елизабет. — Гавраил, Михаил, Рафаил, Азраил. Божиите воини.

— Не мога да твърдя, че наистина са ангели — казва Ноел. — Просто всички започнахме да ги наричаме така.

— Не може да не си даваш сметка, че използвах думата просто така, несериозно — намесва се Хайнц. — Беше просто хипотеза, упражнение за ума, и думата просто изскочи отнякъде. Никога не съм вярвал сериозно, че там някъде има интелигентни същества, още по-малко ангели. Ти обаче казваш, че си видяла нещо.

Част от присъстващите се намръщват. Странно е да се говори, че Ноел е „видяла“ каквото и да било. Но кой би могъл да знае що за сетивни заместители придобива тя чрез телепатичните си способности?

— Почувствах ги — уточнява Ноел. — Не ги видях.

— И бяха ли наистина ангели, или не бяха? — пита Хайнц.

Ноел се усмихва леко, клати глава.

— Откъде да знам? Но не мисля, че бяха ангели в буквалния смисъл на думата. Казах ти, не видях нищо. Но ги почувствах. Мощ. Огромни ядра от мощ, всяко въртящо се около собствена ос. Ако ангелите са нещо такова, то съм усетила присъствието на ангели.

— Мощ — повтаря Елизабет. — Чудя се дали това е една от категориите ангели? — Брои на пръсти. — Херувими, престоли, власти, господства, начала, сили 6 6 В християнските религиозни представи съществува йерархия на ангелските същества. Те се делят на серафими, херувими, престоли (най-близо до Бога), господства, сили, власти (осъществяващи принципа на владичеството на Бога над света), начала, архангели и ангели (най-близо до света и до човека). — Б.Ред. . Сили — това е горе-долу същото като мощ .

Капитанът се привежда напред и казва тихо на Ноел:

— Можеш ли да ни опишеш с думи онова, което си почувствала?

— Не.

— На какво разстояние от кораба се намираше, когато започна да ги усещаш?

— И това не мога да кажа. Навън нищо няма познатия смисъл. Най-малко разстоянието. Всичко е само безкрайна, неясна сивота, точно като онова, което казвате, че виждате през илюминатора, но огромно, безкрайно.

— Поне изглеждаха ли ти сравнително близо? — пита той.

Ноел обръща нагоре длани в знак на безпомощност.

— Не мога да кажа. Там няма такива неща като „близо“ и „далеч“. Всичко е на еднакво разстояние от всичко друго. Не знам дали бях в тунела или извън него, когато ги видях.

— И все пак поне си могла да различаваш относителни размери. Онези неща са били големи.

— По-големи от мен, да. Много по-големи. Огромни. Това беше ясно. Почувствах неимоверна сила. Беше като да стоиш на ръба на гигантска пещ. Чувах я как бумти.

— Една пещ или много? — пита Хю.

— Не знам. Просто не знам. Понякога се усещаше като една-единствена, друг път ми се струваше, че са хиляди, навсякъде около мен. — Ноел им се усмихва вяло, лицето й е посивяло от умора. — Всички вие се опитвате да изтръгнете от мен конкретно описание, с разбираеми думи, на онова, което почувствах, но това просто не е възможно. Мога само да ви кажа, че излязох навън и след малко почувствах нещо, нещо много голямо, много мощно, огромен, лъчист източник на енергия. Ако ангелите са такива, значи съм срещнала ангел. Не знам какви би трябвало да са срещите с ангели. Или доколко е важно да назова с име онова, което срещнах. Знам само, че там имаше нещо, и мисля, че именно то предизвиква смущенията във връзката.

— Склонна ли си да опиташ отново? — нежно пита капитанът.

— Не сега.

— Разбирам. А по-късно?

— Разбира се. Няма да спра дотук. Не мога. Но не сега… не… сега…

Леон се намесва:

— Трябва да я оставим да си почине.

Капитанът кимва.

— Да. Безспорно. — Дава знак на останалите и те стават да си ходят. — Ела — обръща се той към Ноел. — Ще те заведа в каютата ти.

Обикновено й е неприятно, когато й предложат помощ от такова естество. Не днес обаче. Изправя се бавно на крака, той я прихваща през раменете и двамата тръгват заедно по коридора, бавно, много бавно.

Той спира при вратата на каютата. Не понечва да влезе с нея, нито тя го кани. Пита тихо:

— Много страшно ли беше?

— И страшно, и прекрасно. Ще го направя пак, след като си почина.

— Не искам да пострадаш, Ноел.

— Стига да си почивам достатъчно между опитите, всичко ще е наред.

— А ако успееш да осъществиш контакт, истински контакт, и онази мощ се окаже твърде голяма за теб?…

— Семела?

— Семела, да.

— Потърсих легендата в архива, между другото. В секцията с митове и легенди. Съвсем същото е, както ми го разказа, пропусна само онова, дето Зевс скрил бебето в бедрото си. Но това не е важно. Семела умира, да. Но преди това се е показала достойна за любовта на един бог. И да стане майка на друг. И живее вечно в легендите.