Робърт Силвърбърг - Първата вълна

А по-дълбоко, зад и отвъд бясната активност по повърхността, има някаква зона на сияйна застиналост, като стена, която разделя лудешките сили на ангелското лице от спокойното, невъзмутимо ядро на огромното създание. Ноел копнее да докосне това тихо ядро. Но как? Как? От целия този бесен рев душата й е изтръпнала. Едва навързва мислите си сред тази врява.

„Ангеле? Ангеле, чуваш ли ме? Аз съм, Ноел.“

Рев. Съсък. Припукване. Цвъртене.

„Докосни ме, ангеле. Но ме докосни лекичко, докосни ме нежно. Нежно, моля те. Защото аз съм толкова мъничка, а ти си такъв исполин.“

Тишина, неподвижност. После жежки въжета от пламък излитат нагоре, сякаш да я погалят.

О. О.

Навсякъде около нея вселената гори. Огънят… огънят… горящият океан… онези протегнати ръце от пламък… Ноел се отдръпва от тях, от тези гърчещи се огнени пипала, които идват към нея…

Отдръпва се уплашена. Все още е уплашена. Не й е по силите; ще загине. Обръща се. Побягва.

Открива безопасно местенце, някъде. Спира. Поема си дълбоко въздух.

Отваря очи.

Около нея цари мрак, както обикновено. Никакви пламъци няма. Всичко е напълно неподвижно. Ангелът го няма. Тя е в собствената си каюта на борда на „Вотан“. Сама. Трепереща. Провалила се е отново.

— Ще опитам още веднъж — заявява тя на капитана.

— Но ако рискът е толкова голям…

— Не мога да знам колко е голям.

— Но нали каза…

— Казах, да. Но може и да греша. Ще опитам още веднъж и ще видим.

Той мълчи дълго.

— Не искаш да го направя — казва накрая Ноел с напълно неутрален тон, без следа от укор.

— И искам, и не искам — отвръща капитанът. — Тъкмо аз те тласках към това през цялото време. И те задържах с другата ръка. Боя се да не те загубя, Ноел. Трябва да разберем какви са тези същества, вярно. Но ме е страх да не те загубя. — После, след още една сякаш безкрайна пауза добавя: — Знаеш, че те обичам, Ноел.

— Да.

— И ако нещо ти се случи…

— Нищо няма да ми се случи — прекъсва го тя. — Нищо лошо.

Този път, когато навлиза в пространството между световете, тя спира още преди да е започнала търсенето, и изпраща мисловен лъч през светлинните години към Земята, към Ивон.

От месеци не е имала контакт с Ивон, никаква размяна на мисловно ниво. Но знае, че Ивон все още е там и все така се опитва да я достигне, и по някакъв неопределим начин каналът помежду им все още е отворен, колкото и замъглен да е от смущенията, причинени от близостта на ангелите. Именно този канал Ноел се опитва да разшири и заздрави сега.

„Ивон? Чуваш ли ме? Усещаш ли ме?“

Долавя намек за намек за утвърдителен отговор. Само намек за намек и толкова, но и това е по-добре от нищо.

„Ела с мен, Ивон. Когато поискам да се облегна на теб, бъди до мен. Позволи ми да почерпя сила от теб. Скоро ще ми трябваш.“

Чува ли я Ивон? Разбрала ли я е?

„Обичам те, Ивон. Ти си аз. Аз съм ти. Заедно сме в това.“ Струва й се, че усеща мълчаливото утвърдително присъствие на Ивон. Надява се, че го усеща.

И сега. Сега. Ноел навлиза по-дълбоко в бездната отвъд кораба. Вече усеща силата на ангела, голямото богоподобно нещо, което я чака някъде там.

„Ангеле? Чуй ме, ангеле! Аз съм, Ноел!“

Ангелът я слуша. Ангелът чака.

„Аз съм Ноел. Идвам при теб с любов, ангеле. Предавам се на теб, ангеле.“

Този път не задържа нищо. Предава се изцяло, не си позволява страх. Ивон е с нея. Ивон стои до нея и й дава силата си.

„Твоя съм“, казва Ноел на ангела.

Контакт.

хиазма оптикум таламус

латерална цепка хипоталамус

продълговат мозък лимбична система

Варолиев мост ретикуларна формация

мазолесто тяло силкус сингулате

кунеус орбитални гънки

гирус сингули опашато ядро

— главен мозък! —

клауструм оперкулум

лещовидно ядро форникс

короиден гломус лемнискус медиале

— среден мозък! —

дура матер

синус дурае

паяжиновидна обвивка

подпаяжиновидно пространство

пиа матер

малък мозък

малък мозък

малък мозък 7 7 Медицински термини за различни части на мозъка при човека. — Б.пр.

Вселената се разкъсва открита. Целият космос е в пламъци. Изливи от лудешка сребърна светлина насичат сияйния метален купол на небето. Стени пушат и избухват в пламъци. Светове стават на пепел. Има контакт, да. Сензорна експлозия — танцуващ слънчев блясък — поток от течен огън — приливна вълна от ярко лъчение, неустоими, непоносими, вливат се в нея, помитат я, проникват в нея, изпепеляват я. Светлина навсякъде. Огън. Огромен пламък в небето.