Робърт Силвърбърг - Първата вълна

— Мисля, че я знам тази история — казва Ноел.

Въпреки това капитанът продължава да разказва:

— Следващия път, когато Зевс дошъл при нея, Семела му казала: „Никога не идваш при мен в истинския си вид.“ А Зевс отвърнал: „Не, не, ти не би понесла тази гледка.“ Но Семела настояла. Припомнила му, че преди време й бил обещал да изпълни всяко нейно желание. Да не й отказва нищо. Зевс бил в капан. Не можел да престъпи обещанието си, макар да знаел какво ще се случи. И така, неохотно, той изпълнил желанието на Семела. Чула се оглушителна гръмотевица и Зевс се появил пред нея в каляската си, обгърнат от ярка, разноцветна светлина. Никое човешко същество не можело да погледне Зевс в истинския му вид и да оцелее. Семела загинала от горещината, която се излъчвала от бога. Изгоряла и се превърнала в пепел и така Хера успяла да си отмъсти.

Ноел се е отдръпнала в себе си по време на втората част от историята. Свила се е и на капитана му се струва, че дори трепери леко.

— Но все пак е имало и нещо добро, нали? — пита тя. — Бог Дионис. Синът на Семела. Него пламъците не го погълнали, нали?

— Да. Той оцелял. Зевс го пощадил, грабнал го, докато Семела умирала, отнесъл го далеч и го крил от гнева на Хера, докато пораснал.

— Ето, виждаш ли. Това е поуката. Чудодейното раждане на бог Дионис.

Определено трепери. Доста силно при това. Все още са голи и мокри от водата, но във физкултурния салон е доста топло, както винаги.

— Поуката е, че Семела надскочила себе си и умряла — казва капитанът. — Дионис е второстепенна фигура в легендата. Поуката е, че обикновените смъртни не могат да имат неограничен контакт с боговете.

— Раждането на нов бог не може да бъде второстепенна част от каквото и да било — възразява Ноел. На капитана му се струва, че чува зъбите й да тракат.

— Добре ли си, Ноел?

— Само ми е малко студено.

— Тук не е студено.

— Но на мен ми е. Може би трябва да идем в банята.

— Да. Да. Ще покиснеш малко в горещия басейн и веднага ще се почувстваш по-добре.

Банята е от другата страна на коридора. Двамата събират хавлиите си и захвърлените си дрехи и отиват отсреща. В банята няма други.

— Защо ми разказа онази история? — пита го Ноел.

— И сама знаеш отговора, нали?

— Да. Да, знам го.

— Не ми излиза от ума какво може да се случи, когато се опиташ да…

— Това са съвсем различни неща. Аз не съм Семела. И ангелите не са Зевс.

— Откъде знаеш какви са?

— Не знам — отвръща тя. — Откъде бих могла да знам? Но просто не смятам, че… убедена съм, че аз… че те… че когато… — Вече направо се тресе. Стоят край горещия басейн. Обичайната процедура е да се потопиш за миг в студения басейн, после в горещия и едва след това да се настаниш в басейна с топлата вода или дори да се върнеш в студения. Но вместо да влезе в който и да било от тях, Ноел стои разтреперана край горещия и не мърда. После изведнъж се обръща и се притиска към гърдите му.

Той я прегръща силно и започва нежно да гали гърба й, опитва се да я успокои, да я утеши и да прогони страха, който я е обзел. Всичкото това много по мъжки и по бащински, а после, само след миг, вече съвсем не е по бащински, защото капитанът също трепери и двамата дълго стоят прегърнати на ръба на басейна.

После тя се отдръпва от него и прави няколко крачки назад. Усмихва се и очите й, тези тайнствени слепи очи, които въпреки слепотата си могат да бъдат толкова изразителни, греят със странна, палава светлинка. Тя протяга ръка към него.

Капитанът е удивен как тялото й, което е виждал толкова пъти в банята и във физкултурния салон, сега изведнъж му се струва непознато — различно, променено. Същите пълни, кръгли гърди, да, същият плосък корем, същият дълбоко вдлъбнат пъп. Но всичко е напълно различно. Вътрешна светлина се излъчва от нея. Тя блести, грее. Привлича го неудържимо. Капитанът се пита как е могъл и за миг да я сметне за непривлекателна — защо никога не я е възприемал като сексуален обект. Сега определено му се струва такава.

— Ела — прошепва тя и дръпва ръката му, после го повежда сръчно и без колебание по облицования с плочки под към една от малките любовни стаички в съседство с банята.

Двамата се отпускат заедно на твърдото тясно легло. Вече му е повече от ясно, че именно това е искал още от началото на пътуването, че се е ограждал с множество възражения, колебания и самоналожени забрани, точно защото през цялото време я е желаел толкова силно, че го е било страх.

Покрива устните й, шията й, затворените й очи с целувки. Тя се притиска към него, шепне, движи се. В последния момент, когато все още може да обърне курс назад, той се сеща за онази странна мисъл, хрумнала му преди повече от година, че може всъщност да е девствена и че дори е възможно телепатичните й способности по някакъв начин да зависят от запазването на тази девственост и да изчезнат завинаги при първия допир с настоятелното тяло на някой мъж.