Робърт Силвърбърг - Първата вълна

— Не говоря да сдаде поста доброволно — казва Елиът. — Говоря да го сменим.

— Бунт? — пита Хю. — Тази дума ли търсиш?

— Нов капитан — не отстъпва от своето Елиът. — Това търся. И нова посока на пътуването.

— Говориш за бунт — с изумление възкликва Хю. — Говориш за бунт на кораба, за насилствено сваляне на капитана от поста му, за пълно погазване на устава…

— Говори глупости — отсича Пако. — Говори като умопобъркан. Трябва да му се дадат успокоителни. Къде е Леон? — Леон играе го със Силвия. Вдига очи и смръщва чело. — Леон, тук има един луд, за когото да се погрижиш! Бий му някаква инжекция, ако обичаш!

— Моля ви — намесва се Ноел, много тихо.

Досега е мълчала, концентрирайки цялото си внимание върху играта, наведена над дъската за го , сякаш тя е цялата вселена. Както толкова често става, поради самия факт, че е тих, гласът й привлича вниманието на всички в стаята и те поглеждат към нея.

— Моля ви — повтаря тя. — Не трябва да се караме така. Пътуването ще продължи. И ти го знаеш, Елиът. То трябва да продължи. Така че защо въобще говорим за тези неща?

— Трябва да говорим за тях, Ноел — възразява Елиът, но изглежда някак засрамен заради упорството си. Никой не иска да влиза в спор с Ноел, защото по общо мнение тя притежава някаква вродена, неоспорима мъдрост. Освен това всички избягват да я въвличат в каквато и да било конфронтация, толкова крехка им се струва тя. — Откакто загубихме контакт със Земята — продължава Елиът, — може ли основателно да се твърди, че експедицията все още има реална цел?

— Целта й е да открие друг свят, където хората да могат да живеят — отвръща Ноел. — А и не сме загубили контакт със Земята.

Всички в стаята ахват в хор от изумление.

— Не сме ли? — питат неколцина от присъстващите едновременно.

Ноел се усмихва.

— Не завинаги. Сигурна съм. Проблемът е само временен, това смущение, тези ангели , за които говори Хайнц… — Вече всички я гледат напрегнато. — Ще се опитам да говоря с тях — казва тя. — Знаете, че обещах да го направя. Да говоря с тях, да ги помоля да ми позволят отново да се свържа със сестра си. Ако успея да го направя… и ако те се съгласят…

И така, проектът за осъществяване на контакт с ангелите отново е на дневен ред, по инициатива на самата Ноел, след като е бил замразен покрай събитията около Планета B. Надеждата да си върнат контакта със Земята вдъхновява всички им; отчаянието, погълнало мнозина след завръщането на Хю и капитана от Планета B, започва да се разсейва.

Проектът е на дневен ред, да, но все още никакви реални стъпки не са предприети. Дните си минават — сега са на път към Планета C, на сто и петнайсет светлинни години от Земята и в съвсем различен район на галактиката от онзи, който наскоро са посетили — и всички са приели, че Ноел се подготвя да се свърже по някакъв телепатичен начин с извънземните същества, които предполагаемо са прекъснали контакта със сестра й. Но двамината, които са най-пряко свързани с проекта — капитанът, който трябва да даде заповед на Ноел да опита, и самата Ноел, — са всеки посвоему обезпокоени от начинанието, с което Ноел публично се е нагърбила. Така че всеки посвоему е отлагал по-нататъшните стъпки.

Ноел никога не се е опитвала да отвори ума си за друг човек, освен сестра си и мисълта за това я притеснява. Изглеждай почти като изневяра. Но пък, от друга страна, това би могло дай върне контакта с Ивон, който е бил най-ценното нещо в живота й. Ето защо Ноел не се е отказала да опита, макар да не знае как точно ще стане това, кога и дали ще успее. И чака капитанът да се разпореди.

Капитанът не бърза обаче, продължава да отлага негласно, още от момента, когато въпросът е повдигнат за пръв път, защото го е страх Ноел да не пострада по някакъв начин при опита.

Той е получил класическо образование. Легендата за Семела не му излиза от ума.

— Коя е била тя? — пита го Ноел, когато той изрича на глас част от притесненията си.

— Семела била дъщеря на древен гръцки цар — казвай той. Намират се във физкултурния салон на кораба, седят на ръба на дългия, тесен басейн, след като са преплували по няколко дължини, и краката им висят, потопени до глезените във водата. — Зевс я взел за своя любовница. — Ноел се е обърнала към него и изглежда го слуша внимателно, макар че лицето й е напълно безизразно. — Знаеш кой е Зевс, нали? Шефът на древногръцките богове, господарят на вселената.

— Да. Да.

— И голям женкар. Зевс бил влюбен до уши в красивата млада Семела и тя му родила дете, което по-късно станало бог Дионис. Хера обаче, жената на Зевс, която неведнъж трябвало да изтърпява подобни изпълнения по време на брака си, този път решила да предприеме нещо. Приела човешки вид, отишла при Семела и я попитала дали знае с кого всъщност спи. „Да — казала гордо Семела, — той е Зевс, бащата на боговете.“ „А виждала ли си го някога в цялото му великолепие?“ — попитала Хера. „Не — отвърнала Семела, — никога, той винаги идва при мен в човешка форма.“ „Ами тогава — казала подлата Хера — би трябвало да го помолиш да ти се разкрие в пълния си блясък. Това е нещо, което си заслужава да се види!“