Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Капитанът се спуска бързо от гърба на червея и отстъпва назад. Но насекомоподобното същество все така се приближава, и то бързо. На капитана му е напълно ясно, че побеснялото същество възнамерява да се метне отгоре му и да го прехапе на две, което изглежда е съвсем по възможностите му.

И двамата мъже са въоръжени с енергийни пистолети, изцяло като предпазна мярка. Капитанът вади своя, вдига го почти без да се прицелва и стреля.

Насекомоподобното експлодира в облак от жълти пламъци.

— За малко — тихо казва Хю, приближавайки се до капитана. — И адът не познава по-голяма ярост от гнева на огромна извънземна буболечка, чието яйце е в опасност.

— Въобще не беше в опасност — мърмори капитанът.

— Да, ама буболечката не го знаеше.

— Да. Да. Буболечката не го знаеше. — Капитанът, потресен до дъното на душата си, побутва с върха на ботуша си останките от съществото. — Досега не бях убивал живо същество — добавя той. — Е, някой комар, може би. Паяк. Но такова нещо не бях убивал.

— Нямаше избор — успокоява го Хю. — Още две секунди и щеше да ти прегризе гърлото.

Капитанът кимва в съгласие.

— Пък и беше дяволски грозно, братле.

— Може да е било интелигентна форма на живот — казва капитанът. — Или поне високо развита. Във всеки случай, това е неговият свят, а не нашият. — Гласът му е предрезгавял от гняв и отвращение.

Застоява се още миг край мъртвото създание. После се обръща и тръгва бавно към изхода на тунела.

Хю крачи след него. Двамата стоят известно време край входа, мълчат, гледат как проливният дъжд се сипе на плътни пелени.

— Искаш ли да вземем няколко от тези яйца и да ги качим на кораба за изследване? — пита най-накрая Хю, с известна ирония, но ползотворна според него, просто опит да разреди малко напрежението.

Капитанът се забавя с отговора си.

— Не — казва накрая. — Май не.

— Ами вечното любопитство на науката, братле, не изисква ли то от нас да…

— Вечното любопитство на науката да го духа, поне веднъж — рязко му отговаря капитанът. Внезапно нотка на едва сдържан гняв се е прокраднала в гласа му. — Не искам да говоря за това. Дай просто да се връщаме на кораба.

Тази жар, тази едва сдържана ярост е нещо съвсем нетипично за него. Хю му хвърля бърз поглед, в който изненадата граничи с тревога. После, за да омаловажи ситуацията, въздъхва дълбоко с комично облекчение.

— Значи наистина се махаме оттук? О, слава на всички богове! Вече мислех, че ще останем да ръчкаме това гадно място завинаги, приятелю.

Зед Хеспър, разбира се, разполага на склад с изкусителната Планета C, която да им предложи, както и с много други. Небето е пълно със светове, както показват уредите му, и той както винаги гори от нетърпение да потеглят към тях.

Само че първите две планетарни приключения са се оказали повече от обезкуражителни, направо пълен провал — единият свят излъчва всякакви гадории в психическата част на спектъра, другият е населен с отвратителни чудовища — и след последното кацане някакво странно, мрачно и дълбоко песимистично настроение се е появило за пръв път на борда на „Вотан“. Загубата на контакт със Земята — онези бъбриви, незначителни бюлетини от дома, онези дребни напомняния, че все пак някога са имали и друг дом, различен от скитника „Вотан“ — също имаше своя принос. А и пътешествениците бяха видели първо Хю и Джована да се връщат бледи и разтърсени от едната планета, после Хю и капитана не по-малко разтърсени от другата. Ефектът върху капитана особено се вижда с просто око дни след посещението му на ужасяващата Планета B и за всички е крайно обезпокоително да виждат този обикновено сдържан човек толкова дълбоко потресен.

Планета B се беше оказала ужасна и след големите очаквания, които си бяха позволили да хранят по отношение на нея, това им е струвало много, на всички, а не само на двамата мъже, които бяха видели ужаса отблизо.

Хората на „Вотан“ — или поне голяма част от тях — изведнъж са започнали да си дават сметка, че след като са заменили предсказуемостта и удобството на Земята за един велик подвиг, сега са изправени пред вероятността да скитат вечно из галактиката, без да открият свят, който да превърнат в свой поносим дом. И огромният риск на начинанието им, хазартното му естество са започнали да потискат душите им. Сега много от тях се страхуват, че са обрекли доброволно живота си на една безнадеждна мисия.

Капитанът полага големи усилия да надмогне това мрачно чувство у самия себе си, така че да може да прочисти и другите от него. Само че гледките и звуците от Планета B го преследват денем и нощем и го потапят в лепкаво блато от меланхолия. Цял един свят така безнадеждно отблъскващ — само той е достатъчен да лиши човек от вярата в съществуването на Създателя, в случай че въобще е вярвал в Него. Що за божествена цел би могло да обслужи създаването на една планета, където царува непрестанен дъжд, където титанични лиани задушават всеки хектар от повърхността й, където колосални безмозъчни червеи се хранят с лианите и дяволски паразитиращи буболечки се хранят с червеите? Без съмнение, това е възможно най-добрият свят за лианите, червеите и буболечките с очи като скъпоценни камъни. Но подобна обективност не е по силите му в момента. Има чувството, че е направил малка екскурзия в някой неописан дотогава кръг на Дантевия Ад.