Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Двамата мъже се промъкват малко по-близо, като внимават ботушите им да не се докоснат до слузта, която огромният червей е оставил на пътя им. Когато се приближават на минималното безопасно разстояние до съществото, успяват да различат странни, светещи, подобни на кисти образувания, тъмни, кръгли, твърди и големи колкото човешка глава, разположени на пръв поглед безредно вътре в плътта на червея, пръснати тук-там на дълбочина от трийсетина сантиметра или повече. Виждат се, защото излъчват ярко сияние като жълт огън, което прониква през плътта на червея до розовата му, грапава кожа.

— Вътрешни органи? — пита Хю. — Части от нервната система, какво ще кажеш?

— Едва ли — казва капитанът. — Мисля, че принадлежат на това.

И посочва за пореден път, указвайки настоятелно с пръст посоката, като едновременно с това нагласява лъча на лампата си на максимална мощност.

Друго същество се е появило отнякъде, същество много по-малко от червея, и се е настанило на гърба му, доста по-напред, така че двамата изследователи едва успяват да го различат в полумрака. Размерите му са като на голямо куче, донякъде напомня на насекомо, с дълги, многоставни крака, осем или десет на брой, и тясно тяло, съставено от няколко сегмента. Има страховит на вид клюн и чифт огромни, искрящи, златистозелени очи като гигантски скъпоценни камъни, които обръща към тях за миг, хвърляйки им дълъг, злобен поглед, когато светлината от лампата на капитана попада върху него. После се връща към работата си.

Работата му е да пробие дупка дълбоко в плътта на червея и да снесе яйце там.

Яйцето чака, залепено за корема на съществото — многофасетна, синкаволилава сфера с внушителни размери. Изглежда дупката е почти готова. Насекомоподобното същество, изправено и захванало се стабилно с най-ниския си чифт крака, се навежда напред под остър ъгъл, докато главата му и горната половина на торса не потъват вътре в червея. Бързите движения, които следват, напомнят за движението на бормашина, видимата половина на съществото се клати напред-назад в бърз ритъм, а скритата глава без съмнение трескаво дупчи с ужасния си клюн все по-навътре в меката, уязвима плът на червея. Процесът продължава неприятно дълго.

После съществото се изправя. Изглежда е доволно от работата си. Още веднъж поглежда злобно към двамата наблюдаващи го човеци, след което изпълнява странен, кратък, наперен танц върху гърба на червея, танц, който всъщност не е никакъв танц, както разбират двамата само след миг, а просто процедура, с помощта на която насекомоподобното освобождава огромното си яйце от долната част на корема си и усърдно го спуска надолу, прехвърляйки го от една двойка крака към следващата и така до предпоследния чифт. В този момент съществото се килва напред над изкопа, забива върха на клюна си в кожата на червея, сякаш пуска котва, и краката, които държат яйцето, се спускат със сила надолу, набутвайки го дълбоко в дупката, която го очаква.

Това е всичко. Съществото издърпва краката и клюна си, хвърля още един поглед на Хю и капитана с огромните си очи и се скрива с бърз ход в мрака напред.

Червеят не е реагирал по никакъв видим начин на така протеклото събитие. Душещите и хрускащи звуци, заедно с придружаващото ги еднообразно жужене, са продължили без промяна.

— Плътта на червея ще заздравее около яйцето, предполагам — казва капитанът. — Ще се образува киста и яйцето ще остане в нея, докато се излюпи, излъчвайки онази прекрасна жълта светлина. После, ако трябва да гадая, от него ще се излюпи едно весело малко същество, което много ще прилича на майка си, и което ще намери всичката му необходима храна съвсем подръка. А червеят въобще няма и да разбере какво е станало.

— Прекрасно. Просто прекрасно — мърмори Хю.

Капитанът се приближава с още няколко крачки да огледа по-отблизо отвора, в който насекомоподобното същество е натикало яйцето си. Хю остава на мястото си. Капитанът установява, че трябва да се покатери върху гърба на червея, ако иска да види добре дупката с яйцето. Тежките му ботуши потъват с няколко милиметра в податливата плът на червея, който обаче не реагира на присъствието му. Капитанът надниква в отвора, като издърпва настрани ръбовете, за да огледа вътрешността.

— Внимавай! — извиква Хю. — Мамчето се връща!

Капитанът вдига очи. И наистина, насекомоподобното се е върнало, сякаш яйцето му е включило някаква аларма, която го е повикала от тъмните дълбини на тунела. В лъча на шлемовата си лампа, капитанът вижда как съществото се приближава със заплашителна скорост, клюнът му трака, предните два крака се размахват трескаво, очите светят от ярост и облаци газ, навярно отровен, струят от отвори по дължината на гръдния му кош.