Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Копнее да поговори с абата за Планета B, но не може. Жадува за няколкото бързи, хапливи изречения, които биха сринали мрака, полепнал по него сега.

Ала абатът е недостижим за него. И така, постепенно, за няколко дни капитанът успява да се измъкне от блатото на разочарованието без пряката намеса на наставника си. Друг курс не би могъл да си позволи.

Някои от другите, главно Хеспър, Пако, Джулия, Хю и дори Зиглинде са успели да запазят оптимистичните си очаквания за експедицията въпреки отрезвяващите резултати от кацането на Планета B.

— Забележителното нещо тук не е, че първите две кацания претърпяха неуспех — казва Джулия. — Забележителното нещо е, че за две години открихме два свята, които си струваше да проверим.

— Чуйте, чуйте — изревава Хю, както обича да прави. Хю знае, че сега много зависи от показните му демонстрации на висок дух, сърцатост и несъкрушима воля, и внимава другите винаги да го виждат в обичайния му жизнерадостен вид, дори след всичките неща, които е видял и почувствал на Планета A и на много различната, но също толкова потискаща Планета B. За това си има цена. И Хю е склонен да я плати.

Но на борда има и такива, които са обзети буквално от паника. Това са онези членове на екипажа, които по някаква причина са заложили твърде много емоционални чипове на успеха на втората мисия и са покрусени от зрелищния провал на облога си. Елизабет е в тази група, както и Иможен, Силвия и неколцина от мъжете — Рой, Елиът, Чанг, Жан-Клод. Сред тези хора, които сега прекарват почти цялото си време в салона над дъските за го , се е промъкнала идеята да се откажат от пътуването и да обърнат назад към Земята.

— Не ставайте идиоти — укорява ги Пако. — Не мога да си представя дори как допълзяваме обратно там.

— Ти не си го представяш — казва Елиът. — Но аз си го представям.

Специалността на Елиът е градското планиране. Именно той ще проектира бъдещите извънземни поселища, които хората на борда на „Вотан“ се надяват да изградят. След фиаското на Планета B той е убеден, че никога не ще има възможността да упражнява професията си на някой от тези чужди светове, че мисията им е донкихотовска и глупава. Смъртта на Маркъс го е засегнала дълбоко, както и загубата на контакта със Земята.

Пако го предизвиква:

— Щом искаш да се връщаш, Елиът, що не го направиш? Може би Хю ще ти позволи да вземеш една от сондите и да се върнеш на Земята с нея. Ти и другите, които искат да си идат у дома. Ще ви отнеме около триста години, плюс-минус пет или шест, но щом носталгията те е пипнала толкова здраво, не би имал нищо против да почакаш няколко…

— Престани, Пако — тросва се Елизабет.

Пако се обръща към нея:

— Ти би искала да тръгнеш с него, нали? Е, аз лично нямам нищо против. Дори ще ви изчисля курса, ако искате. — Триото Пако-Хайнц-Елизабет наскоро се е разпаднало. Хайнц от време на време спи с Жан-Клод и понякога с Лейла, а Пако, макар все още да прекарва част от нощите си с Елизабет и много рядко по някоя нощ с Хайнц, се е оттеглил в страничния коловоз на новата си връзка с Джована. — Навика Пако, като прихваща грубо Елизабет над лакътя и я набутва в ръцете на Елиът. — Твоя е. Имате благословията ми.

Елиът е толкова ядосан, че я бутва обратно. Хайнц прихваща Елизабет, когато тя залита в обратната посока, и я гушва до себе си. На Пако казва тихо:

— Би ли опитал да се успокоиш малко?

— Мразя ги тези приказки да сме се откажели и да сме се върнели на Земята. Пълна тъпотия.

— Тъпотия, значи? — пита Рой, като вдига поглед от дъската, на която играе с Ноел. Той също е от онези, които вече са дали да се разбере, че в голяма степен им е дошло до гуша от извънпространственото пътуване през космоса.

— Тъпотия, я. Дошли сме тук да свършим работа и ще я свършим. Джулия е права — една-две неподходящи планети нищо не означават. Едва сме започнали да търсим. Освен това, мислиш ли, че някой би могъл да убеди капитана да обърне кораба? Обръщал ли е гръб този човек на каквото и да било през живота си?

— Никъде не е казано, че вечно ще е капитан — отвръща Елиът, малко нацупено. — Постът би трябвало да се предава всяка година. Ние му дадохме три. Бихме могли да го сменим.

— С някой, който иска да сложи край на пътуването? — разгорещява се Пако. — С някой, който ще е склонен да обърне назад, това ли имаш предвид?

— Абсолютно.

Хю се обажда от ъгъла, където играе вяла партия го с Чанг:

— Той никога няма да предаде поста на човек, който ще застъпи такава позиция. Досега може и да приемаше поста с неохота, но по-скоро ще остане на него вечно, отколкото да го предаде на някой, който…