Робърт Силвърбърг - Първата вълна

— А ако мястото вече е населено? — пита Хайнц. — Ако не са склонни да ни продават недвижима собственост?

— Ние, разбира се, няма да се натресем на планета, където вече се е развил интелигентен живот. Но това може лесно да се установи от разстояние. Емисии на модулирани радиовълни или дори визуални признаци за поселища…

— Колко далеч е това място от настоящото ни местонахождение? — обажда се Силвия.

Хеспър изглежда озадачен. Той разперва пръстите на красивите си малки ръце и поглежда притеснено към капитана.

Капитанът казва:

— На този въпрос не е лесно да се отговори. Докато сме в извънпространството, пространствените координати могат да бъдат съотнесени единствено спрямо Земята.

— Спрямо Земята тогава? — настоява Силвия.

— Около деветдесет и пет светлинни години — отговаря Хеспър.

Нестроен шум оглася коридора. „Деветдесет и пет светлинни години“ носи тежестта на сериозно разстояние.

— Би трябвало да стигнем дотам — казва капитанът, пресмятайки набързо и може би не съвсем точно наум — след приблизително седем месеца.

Хеспър продължава:

— Другият приемлив вариант, Планета B, която е на осемдесет и шест светлинни години от Земята, има подобни характеристики, само данните за наличие на органични молекули са по-категорични.

Ново виртуално изображение се появява във въздуха — единадесет точици светлина, сгушени около ярката си малка звезда. Той отново подхваща тирадата си за спектрални линии, изолационни нива, температурни градиенти, вероятен размер и гравитационно притегляне, електромагнитни емисии и всички други критерии, които трябва да се вземат предвид.

Някой пита предпазливо дали разполагат с достатъчно информация, за да вземат решение за или против евентуално кацане.

Капитанът казва, че да, разполагат с такава. Във всеки случай достатъчно, за да препоръча проучвателна мисия. А онова, което още не знаят, ще го научат, след като изпратят наблюдателна сонда, преди да решат дали наистина да спуснат хора на повърхността. Преди това обаче трябва да стигнат до съгласие относно стъпките, които ще ги изведат от извънпространството и ще ги отнесат в околността на избрания свят. Това е свързано с известни рискове — риск ще съществува винаги когато преминават от извънпространството в нормалното пространство и обратно. Но това са рискове, които трябва да се поемат.

Призовава ги да решат в полза на мисията. Предлага да проучат Планета A, а ако тя се окаже неподходяща, да огледат и Планета B.

Никой не е против. В края на краищата, дошли са тук, за да си намерят дом.

Играта на го изглежда намалява напрежението, обзело Ноел. Вече от седмици играе всеки ден, пристрастила се е към играта като всички останали и дори е развила удивителни умения.

Капитанът беше първият й противник. Понеже не беше играл от години, отначало играта му тръгна бавно, но само след десетина минути старите асоциации се върнаха и той занарежда умело вериги от камъчета. Очаквал беше Ноел да играе лошо, понеже не ще може да запомни позициите на дъската след първите няколко хода, но тя явно без затруднения следеше развоя на битката. Беше се надценила само в едно отношение — при цялата прецизност на движенията й не съумяваше да поставя камъчетата на точните места и често разместваше другите пулове, поставяйки своя. След известно време призна затруднението си и се ограничи само да изрича на глас желаните координати — Ml7, Q6, P6, R4, C11, — а той редеше камъчетата вместо нея. Отначало капитанът се стараеше да играе ненападателно, приемайки, че като новак тя ще е плаха и ще играе слабо, но скоро откри, че Ноел умело разширява и брани територията си, като в същото време атакува безмилостно неговата, така че започна да измисля по-засукани стратегии. Играха два часа и той спечели с шестнайсет точки, което беше добра разлика, но не и такава, с която да се хвалиш, като се има предвид, че капитанът беше опитен и добър играч, а тя играеше за пръв път.

Другите бяха скептични относно постижението й.

— Играе добре, спор няма — измърмори Пако. — Защото ти чете мислите, нали така? Вижда дъската през твоите очи и знае какво си намислил.

— Единствените мисли, които може да чете, са тези на сестра й — разгорещено възрази капитанът.

— Откъде знаеш, че казва истината за това?

Капитанът навъси чело.

— Седни ти да играеш с нея. Така сам ще разбереш дали става въпрос за умение или за телепатия.

Пако се съгласи навъсено. Същата вечер предложи на Ноел да изиграят една партия, а по-късно отиде при капитана със смутен вид.