Робърт Силвърбърг - Първата вълна

— Играе много добре. Едва не ме би, при това честно.

Капитанът изигра още една игра с нея. Тя седеше почти без да помръдва, очите й бяха затворени, устните — стиснати, изричаше координатите на ходовете си с тих монотонен глас, като да беше някаква умна машина, механичен игрален автомат. Рядко й беше необходимо по-дълго време да обмисли ходовете си и никога не се връщаше назад. Способността й да създава стратегии се беше развила с невероятна бързина, още през онези първи дни — не беше минал и половин час от началото на играта, когато капитанът установи, че тя почти го е отрязала от центъра на дъската, но успя да си върне инициативата и да я победи на косъм. След това тя загуби още веднъж от Пако, после от Хайнц, но отново демонстрира нараснали умения, а същата вечер победи Чанг, който минаваше за добър играч. Сега вече беше непобедима. Играеше по две-три игри всеки ден, надвивайки Леон, Елиът, капитана и Силвия. Го се беше превърнало в нещо много важно за нея, нещо много повече от обикновена игра или от прост тест за интелигентност. Тя насочваше енергията си върху дъската с такава интензивност, че играта й напомняше религиозна вглъбеност, нещо като медитация. На четвъртия ден победи Рой, неоспоримия корабен шампион, при това толкова елегантно и с такава пестеливост на ходовете, че всички останаха сащисани. Рой не можеше да говори за нищо друго същата вечер. Настояваше за реванш и отново загуби.

И сега тя играе почти през цялото време. Седи в сияйна сфера от ноелство , странно неземно същество, осветено от онзи неин малко зловещ вътрешен светлик, и открива някакъв дълбок и траен мир в една вселена от черни и бели камъчета.

Значи вече е решено. На път сме да посетим първата планета.

Първата от колко ли, чудя се, преди да открием новия си дом? Дали при този ни пръв опит ще намерим свят, който е почти достатъчно добър, но има един-два повече или по-малко сериозни недостатъци и дали това ще стане причина да поведем дълга и изтощителна битка помежду си дали да останем, или да продължим нататък? Не искаме, разбира се, да изберем свят, който няма да ни свърши работа. Но каква е дефиницията ни за свят, който ще свърши работа? Планета, която е 99,77 процента идентична със Земята? Синьо небе, къдрави облачета, зелени лесове, подходяща гравитация, приятен климат, зрели и вкусни плодове на всеки клон, множество полезни животни, лесни за опитомяване и винаги подръка? Няма да намерим такова място. Ако ограничим упорито търсенето си до съвършено подобие на Земята, ще скитаме из галактиката през следващите петдесет хиляди години.

Ще трябва да снижим стандартите си и да търсим място, което отговаря на деветдесет процента от условията на Земята, или на осемдесет и седем процента, а може би и само на седемдесет и четири процента. Очевидно ни трябва кислородна атмосфера и изобилие от достъпна вода, а със сигурност няма да оцелеем, ако биохимията е отровна за нашата система или ако гравитацията е толкова силна, че да не можем и крачка да направим, без да се пльоснем по нос. Но едно нещо трябва да разберем и то е, че където и да се установим, ще се наложи да направим промени в околната среда, дотолкова, доколкото ни е по силите да й влияем, а навярно ще трябва да направим и значителни генетични промени в самите нас, поне докато не стигнем точката, когато ще възникне сериозен дебат дали децата ни наистина ще могат да бъдат смятани за човешки същества.

Ще се примирят ли хората с такава планета при първия или втория, или дори третия опит? Или отново и отново ще гласуват против онова, което сме открили, с надеждата да намерим нещо по-добро другаде? Може да пропилеем целия си живот в търсене на идеалния свят или дори на почти идеалния.

Един деспотичен капитан би могъл да ги принуди да се заселят на първата подходяща планета, която открием, като просто издаде съответната заповед. Но капитаните, застъпващи на поста всяка година, не би трябвало да са деспотични по характер. А и във всеки случай аз няма да съм капитан, когато стигнем до Планета A, нали? Моята година ще е изтекла. Биха могли да ме преизберат, предполагам, ако се съглася, а после бих могъл да използвам всичко от правомощията си, за да повлияя върху решението ни къде да установим нашата колония. Но ако искам да бъда част от проучвателния екип, някой друг трябва да бъде избран за капитан. А аз определено искам да бъда част от проучвателния екип, който ще слезе на планетата. Няма как хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло.