Робърт Силвърбърг - Първата вълна

— Давай по същество — прекъсва го Зиглинде. Тя е известна с липсата си на търпение, яка жена с тежки гърди, с късо подстригана медна коса и безцеремонни маниери. — Всичкото това го знаем.

Широката усмивка на Хеспър помръква за миг. Ниският мъж й хвърля яден поглед.

— Намерил съм планета точно като за теб — казва той. — Прилича на Юпитер, само че е наистина голяма, и има средна температура от шест хиляди градуса по Келвин на повърхността, под похлупак от петдесет хиляди километра корозивни газове. Това задоволително ли ти се вижда? А колкото до нас останалите…

Зиглинде продължава да си мърмори нещо под нос, но Хеспър е решил да не се предава. Безмилостно напомня отново на всички, че светът, който трябва да намерят, е такъв, на който ще могат да живеят. После уточнява това по отношение на температурата, гравитацията, атмосферния състав, слънчевото светене и всички очевидни фактори, а после пита дали има въпроси. Зиглинде подмята нещо на немски, което определено не звучи като комплимент. Зена я смушква и й шътка да млъкне, останалите мълчат.

— Много добре — казва Хеспър. — Нека сега ви покажа какво намерих.

Натиска няколко бутона и в другия край на коридора, където се пресичат лъчите на комуникационен възел, се появяват виртуални изображения.

Хеспър им обяснява, че наблюдават една звезда и нейната планетна система. Звездата на Хеспър изглежда си няма име, само осемцифров каталожен номер. Така че явно е била напълно непозната за онези древни арабски астрономи, които са дали на Ригел, Мицар, Алдебаран и другите като тях такива прекрасни поетични названия, някъде преди една или две хиляди години 4 4 Ригел е звезда от съзвездието Орион, арабите са я наричали Крак на гиганта; Мицар е от Голямата мечка, името й означава Кон; Алдебаран е Окото на бика, звезда от съзвездието Бик. — Б.Ред. . Тази си има само номер. Но пък притежава планети. Шест на брой.

— Това е Планета A — обявява той. Сместилите се в коридора пътешественици виждат малка ярка точица светлина с шест по-малки точици, пръснати в орбити около нея. Хеспър обяснява, че това е просто декодиран образ на аналогова реалност и няма нищо общо с истинско телескопично изображение. Но декодирането е точно, уверява ги той. Инструментите, с чиято помощ прониква през воала на извънпространството, са не по-малко прецизни от всеки телескоп. — Звезда от основната поредица, тип G2. Звездите от тип G и донякъде тези от тип K са единствените приемливи за нас звезди, както знаете. Това е жълто-оранжево слънце, G2, чието слънчево греене не е много по-различно от това на собственото ни слънце. Моля, обърнете внимание на четвъртата планета. — Премества едва забележимо пръст върху превключвателя и една от шестте миниатюрни точки се уголемява, изпълвайки зрителното поле. Сега вече е глобус, зелен, тук-там прошарен със синьо, червено и кафяво, с бели петна отгоре и отдолу. Видът му е приятно познат. — Ето това е, не е директен образ, разбира се, а дообработена трансформация на данните. Диаметърът й, според всички показания, е близък до този на Земята. Разстоянието й от звездата е такова, че малки ледени шапки са се запазили на полюсите. Спектралният анализ показва рязък спад в яркостта при 0,76 микрона, а това е вълновата дължина при която молекулярният кислород поглъща радиацията. Има и азот — малко повече от желателното, ако трябва да бъдем честни, но не прекалено. Температурната амплитуда е в рамките на поносимото за човека. Има данни за наличие на вода, а разстоянието от звездата е такова, че е напълно възможно водата да съществува в течно състояние на повърхността. Така, забележете също и нивото на поглъщане в червения край на видимия спектър — приблизително 0,7 микрона. Зелената светлина се отразява, червената и синята се поглъщат. Това е характеристика на хлорофила.

— Значи кога кацаме? — провиква се Пако.

Без да се впечатлява, Хеспър продължава невъзмутимо:

— Забелязва се също минимално присъствие на метан, едно на 1,5 милиона. Това не е много метан, но защо има и толкова? Метанът бързо се окислява във вода и въглероден диоксид. Ако тази атмосфера е в равновесие, метанът отдавна да е изчезнал. Следователно, тук няма равновесие, ясно? Нещо генерира нов метан, който да замести окислилия се. Незавършени метаболитни процеси може би? Наличие на бактерии или на по-висши организми? Във всеки случай живот, от един или друг вид. Всички данни досега сочат към среда, която е в състояние да поддържа живот.