Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Казват ти също, че присъствието ти е важно за успеха на пътуването, че без твоето участие ще са необходими десетилетия, а може би и столетия, докато новините от кораба стигнат до Земята, но ако заминеш — и ако връзката с Ивон може да се осъществява през междузвездните пространства, — „Вотан“ ще може да осъществява непосредствена комуникация с родния свят, без значение колко далеч в галактиката се намира.

Даваш си сметка, че и другите, които се решат да плават сред звездите на борда на „Вотан“, ще направят болезнени жертви. Разбираш, че всеки на кораба се разделя с любими същества — майки и бащи може би или братя и сестри, със сигурност приятели и любими. Всеки един от екипажа на „Вотан“ ще трябва да прекъсне завинаги връзките си със Земята. Но твоят случай е по-специален, нали, Ноел? За да бъдем по-точни — твоят случай е уникален. Твоята сестра е твоята втора половинка. Ти ще оставиш част от себе си на родния свят.

Как да постъпиш, Ноел?

Мисли. Мисли.

Мислиш. И, разбира се, се съгласяваш да тръгнеш. Има нужда от теб — как би могла да откажеш? Колкото до сестра ти, ти, естествено, вече не ще можеш да я докоснеш, да я прегърнеш, да извличаш пряка утеха от простичкия факт на нейното присъствие. От това ще се откажеш завинаги. Но дали това е чак толкова важно? Казват ти, че трябвало да разбереш, че повече никога няма да я „видиш“ отново, но това въобще не е вярно. „Виждането“ не е проблем. Ивон можеш да „видиш“ еднакво добре и от разстояние милион светлинни години, и от съседната стая. В това съмнение не може да има. Щом връзката помежду ви се осъществява на разстояние няколко континента — а това е установено, — то тя може да се осъществи и от единия край на вселената до другия. Ти си сигурна в това. Изпитваш отчаяна нужда да си сигурна в това.

Обсъждаш го с Ивон. Ивон ти казва онова, което си се надявала да чуеш.

„Върви, мила. Това е нещо, което трябва да се направи. И всичко ще бъде наред.“

Да. Да. Всичко ще бъде наред. За това са съгласни. И така Ноел, след мигновено колебание, им съобщава, че е съгласна да участва в експедицията.

Всъщност, няма как да е била сигурна, че ще се получи. Единственото важно нещо за нея, връзката със сестра й, е било под въпрос. Как е могла да се реши на този ужасен риск?

Но го беше направила. И се беше оказала права, досега. Досега. А какво става сега, чуди се капитанът. Връзката наистина ли се разпада? Какво ще стане с Ноел, пита се той, ако изгуби контакт със сестра си?

За кратко, в самото начало, докато седеше в каютата си на „Вотан“, който чакаше в орбита около Земята и излитането предстоеше само след час или два, Ноел също се беше замислила за тези неща и в онзи момент за малко да позволи на паниката да я надвие. Изведнъж й се стори съвсем немислимо, че ще е в състояние да поддържа връзка със сестра си през огромните пространства на космоса. Не можеше да си представи дори какъв би бил животът й в отсъствието на Ивон. Внезапно спуснал се меч, който прерязва нишката, обвързвала я с Ивон от мига на раждането им, а й преди това. А после онази ужасна тишина — онази немислима изолация — направо не можеше да повярва, че въобще се е изложила на такъв риск.

„Какво правя тук? Къде съм? Махай се оттук, идиотка такава! Бягай, у дома, у дома при Ивон!“

Див страх я погълна като огън суха гора. Затрепери, после се затресе панически, обви ръце около раменете си и се преви на две, прилоша й от страх, едва си поемаше дъх. После обаче, незнайно как, спокойствието й в някаква степен се върна. Затвори очи — това винаги помагаше, — вдиша дълбоко няколко пъти, насили се да свали ръце и да се изправи, заповяда на напрегнатите мускули по раменете и гърба й да се отпуснат. Всичко ще бъде наред, ожесточено си заповтаря тя. Ще бъде. Ще бъде. Ивон ще е там след старта, точно както преди.

Време беше да се върне в салона. Капитанът щеше да държи реч пред екипажа точно преди старта. Ноел тръгна хладнокръвно по коридорите на кораба, докосваше това, плъзваше пръсти по друго, вдишваше непознатия, стерилен въздух дълбоко в дробовете си, така че да го почувства близък, запознаваше се с усещането за повърхността на предметите, с миризмите и с характерните местни модели на хлад и топлина. Вече се беше качвала два пъти на борда по време на обучението им. Бяха построили кораба тук, в космоса, защото той беше крехко нещо и не биваше да се подлага на травматичното ускорение, необходимо, за да се откъсне от гравитационното поле на планетата. В продължение на месеци и години множество товарни кораби бяха пристигали тук от базите на Луната, превозвайки тонове предварително обработени материали, и великото начинание по изграждането на кораба бе напредвало метър по метър. Постепенно членовете на екипажа бяха избрани, довели ги бяха вкупом тук, развели ги бяха из странния наглед кораб, където щеше да протече живота им до… до края на дните им, може би.