Джефф Вандермеер - Приемане

Само че Лаури имаше много по-голям достъп до информация от двете ви с Грейс.

— Много умно от твоя страна. Наистина.

Лаури се надува, гърдите му изпъкват напред; знае, че го ласкаеш, но не може да сдържи самопародията, която всъщност не е никаква пародия, защото кого засяга? Ти си бита карта. Той вероятно вече мисли за ново попълнение на твоето място. Не си си правила труда да изтъкваш името на Грейс; по тази линия работиш върху Джаки Севърънс.

— Идеята според Джак беше много проста. БССИ беше откачена идея, с малка вероятност за резултат, но ако в света наистина имаше нещо необичайно или извънземно, трябваше да го наблюдаваме, да знаем за него. Може би да му влияем или леко да го смушкаме, да дадем подходящи материали и препоръки. А ако в групата се включеха проблемни или нежелани особи, това щеше да бъде добър начин да държим под око и потенциалните подривни елементи… както и удобно прикритие за достигане до места за наблюдение, „скрити пред очите ни“ — методология, по която Централата беше много запалена по онова време. По забравения бряг имаше доста антиправителствени типове.

— Вербувахме или…

— Имахме внедрени агенти, а други убедихме да работят за нас, защото им харесваше да си играят на шпиони. Хора, които намираха тръпка в това. Не им трябваха по-дълбоки основания като Бог и родина. В което сигурно няма нищо лошо.

— Джаки също ли беше въвлечена?

— Джак не просто се пазеше. Когато Джаки започваше, малко му помогна. После дойде в „Съдърн Рийч“ и пак му помогна, за да се погрижи нищо да не излезе наяве. Само че аз разбрах, както ми се случва понякога. Знаеш, нали.

— Попадал ли си на Хенри или Сюзан в документите?

— В това, което съм виждал, никога не са се споменавали имена. Само кодови названия като „Големия влекач“ или „Призрачна активност“, или „Проклетата пържола“. Глупости разни.

Но това не беше истинският въпрос, първият истински въпрос.

— БССИ съдействала ли е съзнателно или несъзнателно за създаването на Зона X?

Лаури изглежда едновременно смаян и необяснимо развеселен.

— Не, не, разбира се. Не, не, не! Затова Джак успяваше да я държи в тайна. Просто се бяха оказали на неподходящо място в неподходящ момент. Иначе щях… щях да взема мерки. — Струва ти се, че би искал да каже: Щях да ги избия до крак. — Оказва се, че Джак е въртял всичко това най-вече по своя инициатива — нещо, което, струва ми се, и двамата можем да оценим, нали?

Над вас се издигат стари бараки, колиби, бетонни бункери с бойници.

Вярваш ли на Лаури? Не, определено не.

Тесният каменист бряг, на който стоите, се намира на известно разстояние от фалшивия фар. По края расте анемична трева, а непосредствено преди водата има линия от камъни, покрити с бели лишеи. Яркото слънце за миг се изгубва в падина от облаци и сенки, а бледосинята повърхност на морето става внезапно сива.

Видрата, която вървеше след вас, се приближава. Лаури намира несекващия й монолог от цъкания и свирукания за непочтителен, може би поради предишни срещи. Разкрещява й се, но видрата продължава да си „говори“ и да изскача на неочаквани места, на които Лаури никога не би могъл да я уцели с камък, колкото и да му се иска. Ти сядаш на камъните, за да погледаш шоуто.

— Проклета шибана твар. Проклето глупаво животно.

Видрата се перчи с уловената риба, плува по гръб, а очите й се смеят — ако това изобщо е възможно.

Върти се, лъкатуши и изчезва, за да се появи отново. Камъчетата на Лаури подскачат и потъват без резултат, а видрата явно си мисли, че това е игра.

Игра, която й доскучава и по някое време решава да се гмурне за по-дълго. Лаури стои с една ръка на хълбока, а в другата стиска камък и се взира за издайнически вълнички във водата. Като че ли се мъчи да отгатне колко дълго може да задържи дъха си видрата, какво разстояние може да измине под водата и къде би излязла, за да си поеме въздух. Само че тя така и не се появява отново и той просто си остава там с камък в ръка.

Чудовище ли е Лаури? В твоите очи — да, защото знаеш, че когато стисне Централата в хватката си, когато се добере до онези части от нея, които иска да се смеят и танцуват под неговата палка, и когато след това тази хватка, двойниците и огледалните отражения отслабнат, както се случва с всяка власт, основаваща се на терор, на твърде много места ще останат необратими следи от неговата ръка и воля. Призракът му ще броди дълги години и ще слага своя отпечатък върху умовете на хората, така че дори всички подробности за човека, известен като Лаури, да бъдат внезапно заличени от всички системи, те ще успеят да реконструират образа му от силата и мощта на влиянието му.