Джефф Вандермеер - Приемане

— Не ти искам проклетото място.

Тя кипи, на път е да изригне и част от теб иска да го види, иска да разбере как изглежда Грейс, когато напълно изгуби самообладание. Но ако я тласнеш към това, ще изгуби и теб.

По-късно се качваш на покрива с бутилка бърбън, а Грейс вече е там, седнала на единия шезлонг. Сградата на „Съдърн Рийч“ е като тежък, масивен кораб, но не знаеш в каква посока е поел, не можеш дори да се вържеш за кормилото.

— Обикновено изобщо не мисля нещата, които казвам — извиняваш се ти. — Просто запомни, че не мисля това, което казвам.

Пренебрежителен звук, но съпроводен от разтваряне на ръцете и отпускане на намръщената физиономия.

— Това място е абсолютна лудница.

Грейс никога не говори така, освен на покрива.

— Откачена работа. — Преразказваш последния объркан, изстрадан монолог на Чейни относно липсата на данни. — Дори падащият жълъд разказва откъде е паднал, дори Нютон го твърди. Има траектория, мамка му, така че можеш да я проследиш по обратния път, макар и теоретично, и да откриеш мястото на дървото, от което е дошъл, поне приблизително.

Не може да се каже, че някога си разбирала повече от една трета от приказките му.

— Тези палатки са откачени като бели цици — отвръща Грейс, говорейки за замръзналите бели палатки на командния център на Съдърн Рийч на границата.

— Нашите откачени бели цици — поправяш я ти строго, като размахваш пръст. — Поне не правим дупки във водата.

След избухването на Чейни преглеждаш поредния безсмислен, непродуктивен доклад от агенцията, изследваща радиовълните за сигнали от извънземен живот. Централата неведнъж ти е предлагала да „обедините усилията си“. Те се ослушват за послания от звездите в един-два отрязъка от микровълнови области, незаети от радиопредаванията от Земята. Наричат тези честоти „дупка във водата“, защото съответстват на дължините на вълните на водорода и хидроксилната група. Изстрел в тъмното — да си мислят, че други интелигентни същества също автоматично ще гравитират към „дупката във водата“.

— А това, което търсеха, се промъкна през задния вход…

— Направи си заден вход и мина през него…

— Гледаш нагоре, а междувременно нещо минава покрай теб и ти свива портмонето — киска се Грейс.

— Напразни се оказаха водните каскади; онези предпочитат слугинския вход — заявяваш ти приповдигнато, като й подаваш бутилката. — Не можеш просто да включиш пръскачките и да напомпаш гумената водна пързалка.

Вече наистина не знаеш какво приказваш, но Грейс избухва в смях и нещата между вас се оправят, поне за известно време, а ти можеш да се върнеш отново към Хенри и Сюзан, говорещите манекени, смъртоносните досадници или просто смъртоносните близнаци.

В някакъв момент същата седмица обаче Грейс те намира да мяташ папки срещу стената и ти нямаш друго извинение, освен да свиеш рамене. Кофти ден при лекаря. Кофти ден от подготовката на експедицията. Кофти ден в проучванията. Просто кофти ден от поредица от кофти дни.

Затова решаваш да направиш нещо по въпроса.

Около месец преди дванайсетата експедиция взимаш самолета към щаба на Лаури. Макар идеята да е била твоя, не ти е приятно, че се налага да пътуваш — надяваше се да го примамиш да дойде в „Съдърн Рийч“ за последен път. Всичко около теб — кабинетът ти, разговорът в коридора, гледката от покрива — е добило нов, непреодолим оттенък, яснота, идваща от съзнанието, че скоро няма да го има.

Лаури е на последните етапи от предекспедиционната си дейност и пренася по-малко инвазивната си техника в Централата. Обича да заема ролята на инструктор, милеещ за благото на участниците в експедициите, поне по думите на Севърънс. Биологът, уверява те тя, е претърпяла „минимална намеса“. Единственото, което искаш да бъде усилено у биолога, е чувството й на отчуждение към другите хора. Искаш само вътрешно да се настрои колкото може по-добре към Зона X. Съдейки по докладите, дори не си сигурна, че има нужда от побутване в това отношение. Никой в историята на програмата не се е отказвал с такава лекота от името си.

Леко хипнотично внушение, кондициониране, свързано повече с оцеляването в Зона X, отколкото със съмнителните „добавени стойности“ на Лаури, твърденията му, че е намерил начин за заобикаляне на необходимостта на някакво ниво субектът сам да пожелае да изпълни внушеното действие — „малко фокуси и заместване“. Етапите, които си виждала описани, са идентификация, индоктринация, усилване и прилагане, но Грейс е попадала на други документи, които си служат със семиотиката на свръхестественото: „материализация, инфестация, потискане и обладаване“.