Джефф Вандермеер - Приемане

Смътно осъзна, че Призрачната птица се е издигнала нагоре към блестящото жълто яйце на отразен ореол, което може да беше слънцето, а може и да не беше. Докато той още гълташе вода между събиращите се кръгове от множество въртящи се ножове, които го гледаха осъдително. Объркан от вихрушката от страници, които се носеха над и под него, лепяха се по дрехите му и се разделяха на миниатюрни водовъртежи, за да се слеят в общия въртоп. В един блед миг успя да зърне ред от текста, но остана без въздух под ударите на множеството тъпи муцуни, които го блъскаха в гърдите.

Едва когато се появи истински левиатан, жадният му за кислород мозък разбра, че са изплували сред стадо риби, подобни на баракуди, в което сега се е врязал по-едър хищник. Връхлетя го ужасната празнота на свободно падане… бързо затварящо се пространство, в което огромната акула беше пресякла водовъртежа и превърнала рибите в ален облак. Някакъв мегалодон. Лаури в още една форма… въздухът изтичаше от устата му като мънички лъжи за света, който бе решил да го задуши и угаси.

„Лаури“ остави мърша след себе си толкова близо до Контрол, че докато той се издигаше, а тя падаше надолу, по лицето му се допираха вътрешностите на рибите. По-остър и силен от очакваното, кипежът го извайваше, водата ревеше като мощно бутало в ухото му, а огромното, но странно нежно око далеч вляво продължаваше да го гледа. После коремът му се блъсна в тялото на чудовището, то изплющя с опашка по натъртения му кръст; главата му закънтя и той се понесе във водата, без да може повече да държи устата си затворена, а високо горе точката на слънцето се смаляваше. „Вземи пистолета, Контрол — каза дядо му. — Вземи го изпод седалката. После скачай“

Дали Лаури или някой друг имаше фраза, с която да го спаси?

Консолидация на властта.

Няма полза от риска.

Носи се, носи се.

Парализата не е състоятелен анализ.

Само че беше. И от разпенената вода, която бучеше около него, се появи позната ръка, която го хвана за китката и го издърпа нагоре. Значи той не беше само вихрушка от объркани спомени, посинено тяло, шифър, а нещо, което си струваше да се спаси, някой в процес на спасяване.

Риташе с крака в празното пространство като обесен, а рибите пак се събираха и притискаха стотици гладко-грапави муцуни в тялото му, докато той се издигаше, а после припадна сред потока от устремени нагоре тела, грубият укор на непрестанна плът, образуваща една широка паст, от която можеше и да не избяга.

А след това бяха на брега и Призрачната птица по някаква причина го целуваше. Целуваше го със силни, поглъщащи целувки, от които устните го боляха, докосваше го по гърдите, а после, когато той отвори очи и я погледна, го завъртя на една страна. От устата му бликна вода, после продължи да тече вече по-бавно, той се подпря на две ръце и се взря в мокрия пясък и мехурчетата от морските червеи под пръстите му, в които се плискаха и отдръпваха вълните.

Усещаше топлите лъчи на слънцето на гърба си, но въздухът беше хладен. Бяха изхвърлени на дълъг, пуст плаж, ограден с хилави борове и изкривени от вятъра дървета с черни клони. Не му харесваше, че вече се чувства изморен, мокър и гладен. Подложен на изпитания.

Дългата сянка на Призрачната птица падна пред него.

— Насред океана ли беше изходната точка? — успя да попита той, като дишаше тежко.

— Изходната или входната — все едно. Входната точка беше в морето, така че това донякъде е логично.

— Логично. — Той се засмя безсилно и осъзна, че в джоба на панталоните му са три страници, които беше пъхнал там, защото все падаха от ръкописа на Уитби. Малка победа?

Логиката пак му убягна, когато въпреки че на изток над дърветата се виждаха очертанията на фара, тя настоя да тръгнат към острова.

— Не разбираш — каза той, несигурен как са стигнали до тази кризисна точка толкова бързо. — Във фара има оръжия и — дневниците.

Тя се засмя.

— Дневниците. Куп непотребни, безсмислени писания. Според теб дали призраците на всички тези мъртви участници в експедициите сега биха предпочели да не са отишли при фара? Не, няма да отидем на фара. Поне не сега.

Нещо много осезателно му се изплъзваше.

— Базовият лагер е…

— Базовият лагер е прекалено близо до кулата и поради това прекалено близо до епицентъра.

В него се надигна гняв и това го стопли.

— Не може просто така да…

— Не отиваме в базовия лагер. Отиваме на острова. Там е мястото, където би отишла биологът.