Стивън Кинг - Град Отчаяние

От дървената рамка на вратата отскочиха стърготини, които поръсиха косите на Синтия. Одри беше стреляла с пистолета. Един от куршумите изсвистя на сантиметри от ухото му. В следващия миг Стив коленичи и с ръка изби оръжието й. Жената се озъби като куче, притиснато до стената, и се извърна отново към момчето, сякаш бързаше да свърши с него, докато има време.

„Хайде, давай! — подканваше се Джони. — Иди да му помогнеш! Както стори преди малко, когато застреля проклетата пума!“

Но не можеше да помръдне. Виждаше всичко, което се разиграваше пред очите му, но беше неспособен да вземе участие в събитията.

Жестовете като че ли започнаха да се припокриват и размазват един след друг, но мисълта му все тъй педантично и невъзмутимо ги отделяше отново и ги подреждаше в логическа връзка, подобно на разказ с въведение, интрига и развръзка. Стив беше скочил върху Одри, убеждаваше я да пусне момчето, сетне я хвана с една ръка през врата, с другата — за едната китка. По-нататък Джони изгуби ориентация, защото беше изхвърлен от мястото си и подобно на снаряд влетя в кабината. Разбира се, че го беше блъснал Ралф — човекът викаше с пълна сила името на сина си и не забелязваше нищо около себе си.

Джони прелетя през двете стъпала. Беше убеден, че ще получи поне няколко черепни фрактури, че ако не е вече умряло, момчето всеки момент ще предаде Богу дух, че от голямото напрежение сивото вещество на Одри е отказало да функционира и че за нея Дейвид Карвър се беше превърнал или в ченгето убиец, или в някой от неговите животински любимци. През цялото това време погледът му се движеше от точка към точка, съзнанието му приемаше картина след картина и все така грижливо, по навик, ги подреждаше една до друга. Така например забеляза широко разтворените, мускулести крака на Одри, направи му впечатление прекалено тясната й пола. Даде си сметка, че ще се озове в непосредствена близост до нея.

Прицели се на един крак, подобно на кънкьор, който си е забравил кънките. Коляното му се подгъна и той залитна към жената, опивайки се да се улови за косите й. Тя извърна глава и понечи да захапе пръстите му. В този миг (по-точно в следващия — дори сред врявата и безумието, той държеше разказът да бъде смислен и последователен) Стив изтръгна ръцете й от гърлото на момчето. Джони забеляза белите петна, които дланите и пръстите бяха оставили по кожата. Една десета от секундата по-късно инерцията го отнесе встрани. Одри така и не успя да го ухапе, което беше добре. От своя страна той не можа да се хване за косите й, а това беше зле.

В мига, в който Джони се блъсна в стената, жената нададе гърлен звук, изразяващ навярно триумф. Лявата му ръка се озова в един от отворите за прожектиране и хлътна чак до рамото в празното пространство. С ужас си представи как цялото му тяло се провира през дупката и той пропада в нищото. Изглеждаше невъзможно, отворът беше твърде тесен, но все пак мисълта му мина през ума.

Пак по това време (макар че съзнанието му отново държеше да отбележи, че не може две неща да се случат в един и същи миг) Ралф Карвър изкрещя:

— Пусни момчето ми, кучко!

Джони издърпа обратно ръката си и се облегна на стената. Стив и Ралф с общи усилия издърпаха жената далеч от Дейвид. Момчето се блъсна в стената и бавно се свлече на пода, белезите по врата му продължаваха да личат отчетливо. Синтия беше влязла в кабината и се чудеше къде по-напред да гледа.

— Поеми момчето, шефе! — подкани го задъхан Стив. Бореше се с всички сили с Одри. С едната си ръка все така я държеше за китката, с другата я беше хванал през кръста. Тя се дърпаше като необязден мустанг. — Поеми го и го отнеси далеч от…

Одри изкрещя и се отскубна от ръцете му. Ралф направи несполучлив опит да я сграбчи за шията, но тя успя да го отблъсне. Направи крачка назад, забеляза Дейвид на пода и отново оголи зъби в кучешка гримаса. Понечи да се обърне отново към жертвата си и Ралф й извика:

— Само да си го докоснала, ще те убия!

„По дяволите!“ — изруга мислено Джони и вдигна момчето, което безжизнено се отпусна в прегръдките му.

Одри погледна към Ралф, сякаш искаше да го предизвика, да види дали ще изпълни заканата си, но след секунда цялото й внимание отново се съсредоточи върху Джони. Но Стив я изпревари. Хвана я през кръста, завъртя се и двамата се озоваха лице в лице. Тя скимтеше и мяучеше като котка, от звука на Маринвил му прилоша.

Стив внезапно я пусна. Тя разпери ръце и политна назад като камък, изстрелян с прашка. Краката й напразно търсеха опора, от гърлото й се изтръгваха пронизителни котешки хленчове. Синтия, която се намираше точно зад нея, ловко залегна. Одри се блъсна в нея и падна по гръб, просвайки се върху светлото петно от линолеума — онова, върху което бе стоял прожекционният апарат. Погледна ги замаяно изпод разрошената коса, сякаш не разбираше нито коя е, нито къде се намира.