Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

„Същината“, както аз я разбрах, наистина можеше да се предаде съвсем накратко. От едно донякъде тоталитарно общество, което все пак се опираше на вярата в доброто като сърцевина на човешката същност, ние бяхме попаднали в абсолютно тоталитарно общество, управлявано от мъже и жени, убедени в склонността на хомо сапиенс да върши бели и щуротии, стига мъничко да му отпуснеш юздите. Затова тук контролът беше неотклонен и повсеместен. Правилата се знаеха от всички и не се разрешаваше дори крачка встрани от начертания път… Поклатих глава. Ето ти я въплътената мечта на Ипсир! Идеите му не бяха никак нови, мнозина още от древността се бяха опитвали да ги натрапят на човечеството.

Жителите на Медуза наброяваха почти тринадесет милиона и бяха пръснати из така наречените умерени зони в малки, затворени градове, свързани с магнебусни линии — товарите се превозваха по същия начин, както и пътниците. За производството на електричество се предпочитаха местните геотермални централи, а от мощността им зависеше на каква площ ще се разпростре градът и колко жители ще има. Планетата се занимаваше с общата товарна флота на Диаманта, чрез която доставяше обогатена руда, добита от спътниците на съседния газов гигант Момрат. Причината далеч на север също да има градове като Сивата падина беше във възможността за прокарване на магнебусни линии по замръзналите океани, с цел да бъдат свързани трите континента. Е, съществуваха и въздушни возила, само че пътуванията с тях излизаха скъпичко и зависеха от свирепите капризи на времето, а пък за тежки товари те бяха съвсем неподходящи.

Повечето градове наброяваха между петдесет и сто хиляди жители. Всеки населен център се бе специализирал само в няколко производства. Например Сивата падина осигуряваше транспортни машини и другите свързани с тях изделия. Всички магнебуси, някои от товарните вагони и повечето водещи линии се правеха тук. Оказа се, че един от градовете дори произвежда компютри — голяма изненада за мен, защото предполагах, че това е строго забранено от Конфедерацията. На някои места имаше заводи за синтетична храна, преработваха се и продукти, докарани от Лилит или Харон. Е, да, Сугра натърти, че можем да ядем едва ли не всичко, но пък Кабайе не пропусна да ни напомни, че и нормалните хора са способни да смилат човешка плът, обаче не гледат на ближния като на мръвка… На Медуза също не пропускаха да си угодят с нещо по-вкусно, вместо да се тъпчат като прасета с каквото намерят.

Както се оказа, икономиката на този свят беше тясно свързана с Цербер, където измисляха много от тукашните изделия и подготвяха всевъзможни компютърни програми. Там пък използваха стоманата и пластмасите за неща, които на Медуза бяха безполезни. Да речем, за скоростни катери — нелепост сред снеговете, ала нещо съвсем обичайно на онази покрита с вода планета.

Естествено заводите и поддържащите системи бяха почти напълно автоматизирани, но въпреки това за всеки човек имаше работа. Родените тук деца учеха в държавни училища, докато навършат дванадесет години. После ги подлагаха на тестове за интелигентност и професионални наклонности и ги насочваха към занятието, за което са най-подходящи. Не чак толкова изпипано като в Конфедерацията — там направо отглеждаха хора за съответната професия — но също вършеше работа.

За друга чудатост на местния живот обаче изобщо не бях подготвен от нравите на цивилизованите светове. Докато поемат по посочения им път, децата живееха в семействата си, които твърде много се отличаваха от традиционните. Правило бяха груповите бракове, пак заради всевластния стремеж към „високи резултати“. Започваше да ми писва от това словосъчетание.

На планетата имаше 44 стъпала в ранговете и заплащането, макар че горните четири бяха запазени само за тежкарите от властта. Разбира се, един-единствен човек можеше да заема най-висшия пост.

Вече си представях това общество като гигантска военна организация, в която всеки — дори децата — е разпределен в част или служба. А степените и ранговете почти не се различаваха от военните чинове. Държавата (по-точно твоята служба) ти осигуряваше подслон, храна и облекло, освен това се грижеше да са налице достатъчно угодийки, които можеш да си купиш с припечеленото. Отначало надниците ми се сториха мизерни, но веднага се досетих, че основните потребности се задоволяват безплатно, значи ти оставаше да харчиш едва ли не само за глезотии.